Бързите кредити в България растат с над 18% за година до 4,2 млрд. евро в края на юни, става ясно от данни на БНБ. В същото време размерът на необслужваните кредити се увеличава на годишна база с 4,6%, а на тримесечна – със 7,2%, до 281,9 млн. евро.
Кредитният консултант Иво Димитров обясни в предаването „Твоят ден“ на NOVA NEWS, че „бързите кредити“ като публично понятие не съществуват в анализите на БНБ и представляват не повече от 500 млн. в тази цифра. Според него проблемът с нарастващия процент на потребителското кредитиране не е толкова драматичен.
„Да, ръстът е впечатляващ, но трябва да имаме предвид в тези цифри, че това са класическите потребителски кредити и тук влиза и фирмата за потребителски кредити, която всъщност е една от най-големите банки в България”, уточни той. По думите му потребителските кредити имат своето място, защото това е форма на отложено потребление.
Кредитният консултант Тихомир Тошев изказа противоположното мнение, че има много сериозен проблем с бързите кредити. „Пазарът се е разделил в две посоки – банкови потребителски кредити и кредити от небанкови институции, които обаче са точно този тип кредити – бързи – даваш личната карта и получаваш парите до един-два часа. Основният проблем там е много високото оскъпяване, което не е добре урегулирано в закона и много хора изпадат във финансова спирала точно заради тези кредити – скъпи кредити, взети от различни нефинансови институции, които им е невъзможно да изплащат“, обясни Тошев.
По думите му има нова Европейска директива за потребителското кредитиране, която е била заложена като законопроект в България, но той още не е приет, защото е бил в предишния парламент. „Законопроектът се опитва наистина да регулира този сектор, защото той има своето място и ако се спазват правилата и секторът работи така, както работят подобни сектори в цяла Европа, няма да наблюдаваме това, което се случва в момента – сериозен процент необслужвани кредити и много хора, които са изтеглили между 3 и 7 бързи кредита и изпадат в невъзможност да ги обслужват”, уточни кредитният консултант.
Иво Димитров беше категоричен, че проблемът с бързите кредити е, че ползвателите им са хората с най-нисък доход, които влизат в дългова спирала, която изначално не могат да си позволят. „Въпросът е защо им се дават тези кредити? Това са кредити без доказани доходи и с лоша кредитна история. На втория, третия кредитодател му е ясно, че този заем няма да бъде обслужван“, посочи той. По думите му регулацията на бързите кредити е много различна от регулацията на потребителския кредит. „Да, има нова директива, има проект за нов закон, но той не касае бързите кредити, за които ние се притесняваме”, категоричен беше Димитров. Според него фирмите, които дават бързите кредити само задълбочават проблема.
По думите на Тихомир Тошев бързият кредит има смисъл, само когато човек се нуждае спешно от малка сума пари, но никога не решава проблем, когато се касае за суми над 1000 евро.
