Първата работа на парламента след лятната ваканция ще бъде да дадат право на държавните служители да работят от вкъщи, подобно на наетите в частни фирми. Това предвиждат промени в Закона за държавния служител, които предстои да бъдат гласувани в парламента на второ четене. Още в понеделник, 24 август, в първия ден след лятната ваканция на парламента, законопроектът ще бъде разгледан от комисията по правни въпроси към Народното събрание.
Държавните служители ще могат да работят дистанционно не повече от два дни от работната седмица, ако това е възможно според характера на задълженията им. Това означава, че поне осем дни в месеца ще могат да работят от дома си. В първоначалния вариант на предложените промени се предвиждаше държавните служители да работят до осем дни в месеца от дома си. Но явно някой е решил, че това е твърде голяма свобода, защото може да изберат да работят дистанционно осем поредни дни. Затова във варианта, който разглеждат депутатите, работата от къщи е до два дни в седмицата.
В момента в Кодекса на труда е дадена възможност за работещите на трудов договор да изпълняват задълженията си дистанционно, но това не важи за държавните служители. И след приемане на промените държавните служители ще бъдат по-ограничени от хората в частни фирми. В много частни дружества изискват хората да са в офиса един ден от седмицата, а в някои фирми дори необходимото присъствие е по-рядко.
В момента законът позволява държавни служители да работят от дома си само в два случая – ако са хора с трайни увреждания (с над 50 на сто намалена работоспособност) и в случаи на обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Като при извънредно положение държавните служители може да бъдат изпратени да работят от домовете си дори без тяхно съгласие.
По време на извънредната епидемиологична обстановка в периода 2020-2022 г., за държавните служители масово се наложи работата от разстояния, без да има данни за спад в продуктивността, пише в мотивите към предложените промени.
Развитието на комуникационните технологии позволява въвеждането на гъвкави форми на работа, но те трябва да бъдат уредени законово. Такъв гъвкав режим на работа има в много институции на Европейския съюз, включително в Европейската комисия, а България е една от малкото държави, които не го прилагат по отношение на държавните служители.
С подготвените промени и хората от администрацията ще могат да работят от дома си, но това трябва да бъде съобразено с характера на работата и дейността на отделните звена. Броят на дните и начинът на извършване на работа от разстояние ще се определят с устройствения правилник на съответната администрация.Работата от разстояние ще бъде само със съгласието на съответния служител. Много хора нямат пространство в дома си, в което да работят на спокойствие, и затова предпочитат да бъдат в офиса. За тях работата ще продължи, както досега.
При работата от разстояние на държавните служители ще трябва да бъдат спазвани правилата на Кодекса на труда, които преди две години бяха въведени за частните фирми. Това означава, че мястото, от което ще се извършва дистанционна работа, може да бъде посочено в самия индивидуален трудов договор. По искане на работника мястото за дистанционна работа може да бъде променено, но за не повече от 30 работни дни годишно. Тоест, ако служителят има два апартамента в София, няма да може да избира в кой да работи. Ако в единя не работи климатикът, няма ток или има гости, ще трябва да пита писмено работодателя си дали може да работи от другия апартамент. Тези допълнителни правила бяха въведени в Кодекса на труда, за да имат работодателите контрол над мястото, от което дистанционно работят наетите от тях хора.
Държавната администрация ще привлича кадри като дава стипендии на студенти срещу ангажимент поне една година да работят в предварително определено ведомство. С промени в Закона за държавния служител, които са внесени в парламента, правилата ще бъдат облекчени, така че повече студенти да получат стипендии.
И в момента има стипендиантска програма в държавната администрация. Ведомствата подават предложения, въз основа на които Министерският съвет определя списък на специалностите, за които в отделни администрации има недостиг на експерти и за които могат да се предоставят стипендии на студенти през следващата календарна година. За периода от 2017 г. до 2025 г. са обявени общо 57 свободни стипендиантски позиции от 15 администрации, по които няма кандидатствали студенти, пише „Труд“.
Проучвания сред администрациите и студентите показват, че неуспешното провеждане на програмата се дължи на рестриктивни изисквания в Закона за държавния служител. Например от студентите изискват да работят поне три години в администрацията след като завършат, което е твърде дълъг срок.
Затова с промените в закона предлагат да се промени действащото изискване за завършен трети курс от кандидата за стипендия, което изключва специалностите, чиято продължителност на обучение е общо три години (за образователна степен “бакалавър”). Вместо това, ще се изисква завършен предпоследен курс на обучение. Намаляват и срока, в който стипендиантът е задължен да работи в съответната администрация – от три години на една година. Този срок е достатъчен за придобиване на опит, но не е прекалено дълъг, в случай че стипендиантите искат да продължат кариерното си развитие извън администрацията, пише в мотивите. Освен това с намаляването на срока времето, в което стипендиантът ще трябва да работи в администрацията, ще бъде равно приблизително на времето, през което е получавал стипендия.
Предвидена е възможност при неспазване на срока за работа в съответната администрация, връщането на изплатените стипендии да бъде в частичен размер, уговорен между съответното ведомство и стипендианта.
