Световната икономика не е насочена неизбежно към нова икономическа криза, но резервите срещу следващия голям удар са малки. Очакваният глобален растеж през 2026 г. е между 2,5 и 3%, а еврозоната остава близо до застой.
Нито една от основните официални прогнози не предвижда световна рецесия през 2026 г. Международният валутен фонд очаква глобалният брутен вътрешен продукт да нарасне с 3%, докато Световната банка прогнозира 2,5% – най-ниският темп след пандемията.
Рискът идва от възможното наслагване на няколко проблема: война и по-скъпа енергия, упорита инфлация, високи лихви, нови мита и свиване на търговията. При сериозно прекъсване на енергийните доставки глобалният растеж може да падне до 1,3%, а инфлацията да достигне 4,4%.
Европа е по-уязвима. Европейската комисия очаква ръст на БВП на ЕС от 1,1% през 2026 г., а ЕЦБ прогнозира едва 0,8% за еврозоната. В България се очаква растеж от 2,5%, но инфлацията е 4,4%.
Основният натиск идва от енергията. При неблагоприятен сценарий петролът може да достигне около 180 долара за барел, а европейският природен газ – около 80 евро за мегаватчас. При силен и продължителен шок инфлацията в еврозоната може да се повиши до 4% през 2026 г.
Допълнителна слабост е публичният дълг, достигнал почти 94% от глобалния БВП през 2025 г. Той може да превърне енергиен или търговски шок във финансова криза, ако инвеститорите поискат по-висока доходност от държавните облигации.
