Арх. Живка Бучуковска е народен представител от 19 МИР – Русе, експерт в областта на архитектурата, градоустройството и опазването на културно-историческото наследство. С дългогодишен професионален опит в сферата на градоустройственото планиране и с дълбока лична свързаност с региона, тя поставя сред своите основни приоритети преодоляването на инфраструктурната изолация на Северна България, съживяването на дунавския потенциал на Русе и създаването на условия за задържане на младите хора в града.
В специално интервю за Ruse.News арх. Бучуковска коментира ключовите акценти от Управленската програма на „Прогресивна България“ 2026–2030 г. и приложението им на местно ниво – от строителството на магистралата до Велико Търново и втория мост над Дунав, през проблемите с ВиК инфраструктурата и рушащите се паметници на културата, до децентрализацията и честната конкуренция за местния бизнес.
Арх. Бучуковска, в Управленската програма на „Прогресивна България“ 2026–2030 г. се акцентира върху преодоляването на изоставането на Северна България. Какви конкретни законодателни и финансови механизми предлагате в следващия бюджет, за да стане завършването на магистралата Русе – Велико Търново и втория мост над Дунав приоритет с гарантирано финансиране, а не просто поредно обещание?
– За Русе това не са просто два инфраструктурни проекта. Това е въпрос за бъдещето на целия регион. Години наред русенци слушаха обещания за пътя Русе – Велико Търново и за втори мост над Дунав. Според мен вече е време да спрем с обещанията и да говорим за срокове, осигурени пари и реално строителство. Ще настоявам тези обекти да бъдат включени като многогодишен държавен приоритет, така че финансирането им да не зависи от това кой е министър или кое правителство е на власт. Защото Русе не може да бъде една от основните врати на България към Европа и в същото време да остава с лоша транспортна свързаност. Русе е моя кауза и за мен тази битка няма да приключи, докато не видим реалния резултат.
– Търговският и транспортният потенциал на Русе до голяма степен зависи от речното корабоплаване и свързаността. Какви стъпки са заложени в сектора „Транспорт“ на Управленската програма 2026–2030 г., за да се осигури целогодишна плаваемост по Дунав и модернизация на пристанищната инфраструктура в региона?
– Ние, русенци, живеем до една от най-големите европейски реки, а понякога сякаш сме обърнали гръб на Дунав. Трябва да използваме огромния потенциал на реката – за транспорт, бизнес, туризъм и развитие на града. Държавата трябва постоянно да работи за поддържане на корабоплавателния път, особено в критичните участъци, и да има много по-добра координация с Румъния. Нужна е и модернизация на пристанищата и по-добра връзка между Дунав, железницата и пътната инфраструктура. Моята мечта е Русе отново да бъде истински голям дунавски център – град, който използва реката, а не просто я гледа от брега.
– Водното стопанство и инфраструктурата (ВиК) са критична точка за Русе и региона. Какви мерки предвиждате в Управленската програма за контрол над качеството на ремонтите, спиране на загубите на вода и държавна подкрепа за общинските ВиК оператори?
– Хората са уморени от ремонти, след които улиците отново се разкопават, от аварии и от огромните загуби на вода. Тук трябва да има много по-сериозен контрол. Когато държавата или общината влагат милиони, трябва да знаем кой е проектирал, кой е строил, кой е контролирал и кой носи отговорност, ако след две години отново има проблем. Трябва да се инвестира и в модерно управление на водопроводната мрежа, така че авариите да се откриват бързо, а загубите на вода постепенно да намаляват. И държавата трябва да помага и на общинските ВиК дружества. За мен няма държавна и общинска вода – има вода за хората и тя трябва да бъде сигурна, качествена и на поносима цена.
– Като експерт в областта на архитектурата и градоустройството, как виждате практическото прилагане на мерките от Управленската програма за опазване на архитектурното и културно наследство в градове с богата история като Русе, където редица знакови сгради се рушат поради неизяснена собственост?
– Това е тема, която ми е особено близка и като архитект, и като човек, който обича Русе. Имаме невероятни сгради, които правят нашия град различен и красив. Но част от тях се рушат пред очите ни. И често причината е една и съща – много собственици, наследници, липса на средства, тежки процедури и години без решение. Това трябва да се промени. Когато една ценна сграда е застрашена, държавата и общината трябва да могат да реагират много по-бързо. Трябва да има и реална финансова помощ за собствениците, когато реставрацията е прекалено скъпа за тях. За Русе бих искала да има специална програма за историческия център и неговите фасади. Защото не е достатъчно да казваме, че Русе е Малката Виена. Трябва да пазим това, което го прави Малката Виена.
– В Управленската програма 2026–2030 г. залагате на децентрализация и по-голям ресурс за общините. По какъв начин предлагате да се промени формулата за разпределение на капиталовите субсидии, така че общини като Русе да не зависят от субективни решения на централната власт?
– Кметовете не трябва постоянно да ходят в София и да молят за всеки проект. Общините трябва предварително да знаят с какви средства могат да разполагат и да могат да планират развитието си за години напред. Затова смятам, че парите за общините трябва да се разпределят по ясни правила – според населението, инфраструктурата, нуждите, проектната готовност и икономическото състояние на региона. Така няма да има значение кой кмет до кой министър е по-близо. И искам по-голяма част от средствата, които се създават в един регион, да остават там. Русе трябва да има силата сам да определя част от бъдещето си, а не за всяко решение да чака София.
– По какъв начин мерките за подобряване на бизнес средата и привличане на инвестиции ще застъпят специфичните дадености на Русе като индустриален център – предвиждат ли се данъчни или административни облекчения за инвеститори в граничните и крайдунавските региони?
– Русе има огромни предимства – индустрия, университет, Дунав, близост до Румъния, железница и традиции в производството. Трябва да ги използваме много по-добре. Инвеститор, който избере Русе или Северна България, трябва да получава бързо административно обслужване и подкрепа за необходимата инфраструктура. Но срещу тази подкрепа трябва да има и ангажимент – за нови работни места, добри заплати и дългосрочна инвестиция. На Русе не му трябват просто работни места. Трябват ни добре платени работни места, заради които младите хора да искат да останат тук.
– Управленската програма си поставя за цел ограничаване на олигархичните влияния в икономиката. Какви конкретни антикорупционни механизми и промени в Закона за обществените поръчки предлагате, за да се гарантира честна конкуренция за местния малък и среден бизнес?
– Хората често имат усещането, че при някои обществени поръчки победителят е известен още преди да е започнала процедурата. Това усещане трябва да бъде прекратено. Условията трябва да са ясни, прозрачни и еднакви за всички. Не трябва големи поръчки изкуствено да се правят така, че малките и средните фирми изобщо да не могат да участват. Трябва да се следят много по-стриктно и договорите след избора на изпълнител – защото понякога една поръчка започва на една цена, а завършва на съвсем друга. Публичните пари са парите на хората и към тях трябва да се отнасяме с много по-голяма отговорност.
– Демографската криза е сред основните акценти на Управленската програма на „Прогресивна България“ 2026–2030 г. Какви конкретни стимули за млади семейства и специалисти предвиждате, за да се спре изтичането на кадри от Русе към столицата или чужбина?
– Няма как да задържим младите хора с лозунги. Те ще останат в Русе, ако имат добра работа, приличен доход, жилище, детска градина за децата си, добри училища и приятен град, в който искат да живеят. Затова демографската политика не е само помощ при раждане на дете. Тя е цялостна политика за живота на младото семейство. Трябва да помагаме за първо жилище, да има достатъчно места в ясли и градини и най-вече да привличаме компании, които създават качествени и добре платени работни места. Много бих искала млад човек да каже: „Оставам в Русе, защото тук мога да имам добър живот.“ Това за мен е истинската демографска политика.
– Как заложените в Управленската програма мерки за връзка между образованието и бизнеса ще се реализират на местно ниво с подкрепа за Русенския университет и професионалните гимназии в града?
– Русе има нещо много ценно – силен университет и професионални гимназии с традиции. Трябва много по-добре да свържем образованието с предприятията в региона. Учениците и студентите трябва още докато учат да могат да влизат в реалните предприятия, да стажуват и да виждат перспектива за работа след дипломирането си. А бизнесът трябва ясно да казва какви специалисти ще са му нужни след три или пет години. Искам Русенският университет да бъде още по-силен двигател на развитието на града. Не само нашите деца да остават да учат тук, а млади хора от цялата страна и от Румъния да искат да дойдат в Русе.
– Управленската програма 2026–2030 г. съдържа множество секторни политики, но гражданите често се сблъскват с липса на диалог. Какъв механизъм за регулярна отчетност пред гласоподавателите от 19 МИР Русе ще поддържате по време на мандата си, за да следим изпълнението на поетите ангажименти?
– За мен депутатът не трябва да идва при хората само преди избори. Искам през целия мандат русенци да могат да виждат какво правя за региона – какви въпроси съм поставила, какво съм поискала от министрите, какво сме постигнали и къде още има проблем. Затова ще поддържам приемни и срещи с хората и ще давам регулярна публична информация за основните теми за Русе. И бих искала да имаме един много прост и ясен списък с важните ангажименти към региона – какво сме обещали, какво е започнало, какво е завършено и какво се бави.
Аз не приемам Русе просто като мястото, от което съм избрана за депутат. Русе е моят град. Тук са корените ми, тук е професионалният ми път и тук са хората, пред които нося отговорност. За мен Русе е лична кауза. Искам след този мандат да мога да погледна хората в очите и да кажа: направих всичко, което зависеше от мен, този град да върви напред.
