Финансирането на средното образование в България е близо до средното ниво за Европейския съюз, но резултатите на учениците остават сред най-слабите в Европа. Моделът „парите следват ученика“, въведен преди близо 20 години, постепенно е загубил връзката си с качеството.
По последни данни на Евростат публичните разходи за образование в България са 4,4% от БВП при средно 4,7% за ЕС. В същото време резултатите от международното изследване PISA показват, че българските ученици са на дъното на европейската класация.
Плащането за записан ученик чрез единни стандарти, диференцирани според вида училище, професиите и местоположението на общината, е довело до бърза консолидация на училищната мрежа. Само за година са закрити или обединени около 10% от най-малките училища в страната.
Реформата е била подкрепена от защита за определени училища, механизъм за общини, които искат да консолидират мрежата, и делегирани бюджети. По-късно обаче са въведени допълнителни плащания за паралелки, видове училища и различни дейности. Така консолидацията е спряла, а качеството е останало извън финансовия модел.
В последните близо две десетилетия училищната мрежа почти не се е променила при намаляващ брой ученици. Резултатите не се използват за управленски решения, а увеличените средства за учителски заплати не са спрели влошаването на постиженията.
Промяна на системата за оценка на качеството с акцент върху мониторинга за постигнатия напредък на учениците“
УПРАВЛЕНСКАТА ПРОГРАМА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
Предлагат се три промени: изчистване на стандартите от плащания, които не зависят от броя на учениците; включване на компонент за качество, който да награждава по-успешните училища; и механизъм за подкрепа на училища с последователни неуспехи. Обсъжда се и ново стимулиране на училищната консолидация заради демографското развитие.
