На лежанката с 10-килограмови гирички във всяка ръка, в черна тениска и по шорти. С този променен вид бившият вицепремиер Атанас Зафиров се “върна в играта”. След 7-месечно мълчание отново се радва на медиен интерес – от тежкия и тромав политик няма и следа, промяната е осезаема – той е отслабнал и подмладен.
Когато паднат от власт, политиците обикновено са обидени (Иван Костов), криви (Бойко Борисов), разочаровани (Кирил Петков)… А Атанас Зафиров – бивш вицепремиер, че и бивш партиен лидер, всъщност се оказва… щастлив. Защото това му е спасило живота. Без преувеличение.
Всяко зло – за добро, са казали мъдрите хора. И са много прави, добавя Зафиров. Защото първоначално преживява тежко излизането от активната политика, но това го предизвиква най-накрая да обърне внимание на свой дългогодишен здравословен проблем. И днес буквално да започва втори живот.
20 години Зафиров живее с “трети крак”, както сам нарича 8-килограмовото туморно образувание, което беше отстранено от десния му хълбок. Истинската причина за стойката, килограмите и външния вид на бившия вицепремиер, които неведнъж са били обект на коментари, знаели само най-близките му.
“Като си публична личност, всеки се взира в теб. Толкова подигравки отнесох през годините, обърна ми се животът,но никога не съм се обяснявал”, казва Зафиров. Не суетата, а грижата за здравето обаче го подтикват най-накрая да вземе мерки. И разбира се – свободното време, което вече има.
20 години животът ми беше партията и политиката. След конгреса през февруари взех кардинално решение – давам си почивка и най-накрая ще обърна внимание и на себе си, и на близките си, казва той. А и капката била резултатите от изследвания – лекарят директно му казал: това са показатели на мнооого възрастен човек.
Ако бях останал в изпълнителната власт и като лидер на партията, може би никога нямаше да се наканя да махна този тумор. А ако не го бях направил, нямаше да имам добър край, казва днес той.
Историята започва преди 20 г., когато на десния му крак се появява образувание. В началото е малко, но с годините нараства – тумор на меките тъкани. Тоест – два тумора с общо тегло 8 кг. И макар да са доброкачествени, отстраняването им се оказва изключително сложно. Защото се “хранят” през артерията и отрязването им, без тя да е предварително прекъсната, може да предизвика смъртоносен кръвоизлив.
“С много наши лекари съм се консултирал през годините, всякакви светила, но никой не се наемаше да направи такава изключително сложна операция – при най-малката грешка или затруднение с прекъсването на тази артерия можех да остана на масата”, каза Зафиров.
Когато в началото на тази година обаче остава “безработен”, решава да потърси специалисти извън България. Така стига до кожната клиника в Залцбург. Там са изумени от неговия случай, имат колебания, но в крайна сметка приемат медицинското предизвикателство. “Чест им прави, че се съгласиха, защото се оказа трикомпонентен тумор, което е изключително рядко в световната практика”, разказва Зафиров.
Три операции и шест пълни упойки в рамките на броени дни, а след това няколко седмици възстановяване – това включва до момента “медицинското му досие”. В операциите участвал мултидисциплинарен екип от хирурзи. А за първата и най-сложна – прекъсването на връзката между тумора и артерията, към тях се присъединил и професор от Виена. Използвал супермодерна технология. “А след премахването на самия тумор остана отворена рана по целия ми хълбок – над 25 см.
Бях като отхапаната ябълка на “Епъл”, намира днес сили да се шегува със себе си днес Атанас Зафиров. В момента туморът е на изследване в САЩ – учени се опитват да установят причината за появата му, за да се избегнат рецидиви. Знае се, че е генетично, а когато излязат резултатите, може да се приложи и допълнително медикаментозно лечение.
За капак в тумора открили гнойни гнезда колкото бобови зърна. “Казаха ми, че ако бях поизчакал още малко, най-вероятно съм щял да умра, защото е можело да се пукнат по всяко време и да причинят още по-голяма беля”, разказва Зафиров. И допълва: „Хванал съм най-последния влак, за да се излекувам. Истинско чудо направиха тези момчета, а не бяха правили подобна операция“.
Убеден е, че неговият случай ще влезе в историята на медицината. Веднага се превърнал в “звездата” на клиниката. Идвали да го гледат и лекари, и студенти, бил като опитно зайче.
Другото, което го впечатлило много, е колко бързо са го вдигнали на крака след толкова тежки интервенции. За да зараства раната му по-бързо, прикрепили към тялото му вакуумни машини, които изпомпват всичко и скъсяват процеса на възстановяване с месеци. “На 14-ия ден станах. И започнах да си правя разходки из коридора”, разказва той. Не го свъртало на едно място, а и се чувствал лек и освободен – и започнал да прави „дължини“ из коридора на болницата, подкрепян от свой приятел. Стигал до 50-60 обиколки и 4-5 км само из коридора, защото му било забранено да излиза. Станал любимец на всички сестри и санитарки – радвали се на енергията му и на желанието да се възстанови. А и били сродни души – повечето били от Източна Европа и региона, главно от Сърбия.
Пластичните хирурзи също се постарали доста. Взели кожа от другия крак, зараснало добре.
За тези месеци свалил близо 35 кг. Още преди операцията си направил хранителен режим след консултации със специалисти. Наложил си да регулира кръвното, холестерола, кръвната захар. Минал на диета, като първо спрял всякакви въглехидрати, а бялата захар е табу за него вече.
Нередовното хранене е част от живота на всеки политик. Пътува се много, срещи с хората, предизборни кампании – все нещо ще те почерпят, ще боцнеш оттук-оттам, не може да обидиш хората. На момента те засища, защото най-често е нещо сладко, но това не е пълноценно хранене, казва Зафиров. След диетата, която си наложил, успял за месец да свали 10 кг.
След това в болницата свалил още 25 кг. Там помогнали не само отстраняването на 8-те кг. от крака му и диетата, а и това, че изключил телефона си. И като с магическа пръчка кръвното му се оправило, а изследванията му влезли в нормални граници. Задачата, която съм си поставил сега, е да овладея този стрес, защото той е абсолютно разрушителен, казва Зафиров.
Така от 140 кг в началото на годината днес е 115.
И тъй като е висок 180 см, си е поставил за цел на първо време да мине под 100 кг. Не е въпросът само рязко да се свалят килограми, ще е грозно. Като спортист аз искам да го направя равномерно – да развивам паралелно мускулатурата, казва той.
Започнал тренировки. Все още е с по-малко натоварване, основно в ръцете и гръдния кош, защото е минало малко време от операцията. Но постепенно ще увеличава килограмите на лежанката и ще започне да натоварва и краката. Но пък върви много, ежедневно изминава километри пеша.
Постепенно ще се връща и към любимото си ръгби. Заради тумора спрял и да спортува, преди това бил много активен. Докато бе в политиката участието му в този спорт бе основно да подпомага българската федерация и участва в ръководството й, беше дори председател. Излезе от нея заради правителството, но сега отново се е върнал в управата.
И въобще – върнал се е към пълноценния начин на живот.
Преди не можех дрехи от магазина да си купя, всичко шиех по поръчка, защото краката ми бяха различни, споделя Зафиров. Излизайки от болницата сега, първото, което направил, било да си купи дънки. “Влязох в магазина и с притеснение попитах продавачката дали има дънки като за мен. А тя ме погледна и каза: “Да, разбира се. Вие сте 40-и номер”. И си купих три чифта, което не ми се беше случвало от 20 г.”, усмихва се той.
Така че, като тегля чертата, позитивите от излизането от активната политика са много, много повече от евентуалните негативи, които бях калкулирал в началото, допълва Зафиров.
Надява се най-накрая да сложи точка на тежкия личен период, през който минава през последните години. Преди 3 г. загуби съпругата си. 28-годишният му син Зафир вече е голям, завърши в Лондон международни отношения и работи за голяма западна компания, като тази година се е прехвърлил в офиса им в България. Така може да помага и за грижите за 16-годишната Александра. А докато таткото бил в болницата, в София дошли и родителите му да помагат.
И двете ми деца буквално израснаха без мен. Сега имам време и за тях. Истината е, че политиката много взема. Може би много дава, но и много взема. Най-вече откъм семейство, казва той.
В последните 20 г., като си отворя фейсбука, всичко е свързано с политиката и партията. Даже личните ми поводи също са пречупвани през политиката. Всичко трябва да изградя наново. Това не означава, че съм се отказал от нея, но вече гледам по различен начин на целия живот, обобщава бившият вицепремиер.
