Неонацистките групи в България не са масови, но проявите им на различни места показват системен проблем, заявява проф. Искра Баева. Според историка убийството в Пловдив, побоят над непалски граждани, разбиването на пловдивския клон на „Кръв и чест“ и инцидентът в Банско са част от по-дълбока обществена и властова криза.
Баева свързва привличането към крайнодесни идеи с отхвърлянето на ценностите на съвременното общество от маргинализирани и отчаяни хора. По думите ѝ младежкият бунт срещу правилата и политическата коректност понякога води до насилие, изолация и затвор.
Историкът определя антисемитските идеи и неонацистката пропаганда за „превъзходството на белите хора“ като въобразени или внесени отвън. Тя посочва, че неонацистки прояви в България има още от 90-те години, а организирани акции съществуват от началото на този век.
Тези прояви и групи не са масови, но самият факт, че ги виждаме на различни места в България – в София, Банско, Пловдив и на много други места, показва, че явлението е системно, а не случайно.“
ИСКРА БАЕВА · ПРОФЕСОР ПО ИСТОРИЯ
Според Баева разбиването на „Кръв и чест“ е единичен случай, предизвикан от убийството в Пловдив и последвалата обществена реакция. Тя смята, че проблемът е по-дълбок, тъй като подобни формации съществуват от години.
Проф. Баева подчертава, че за малки младежки групи условията за радикализация са благоприятни. Необходима е дългосрочна работа на семейството, училището и обществото, както и познания за миналото и настоящето, които да не са измислени или фалшифицирани.
