С наближаването на новата учебна година е време, в което много родители се замислят как да оползотворят и балансират времето на детето си, откъсвайки го от екраните. Спортът е един от най-добрите отговори. В Русе един румънец превърна тази идея в своя лична мисия и предава любовта си към футбола на стотици деца.
Талантливият румънски полузащитник Драгош Фирцулеску е привлечен в елитния футболен тим на „Дунав” през сезон 2018/2019 г. по покана на тогавашния старши треньор на „драконите” Людмил Киров. Седем години по-късно Драгош вече е русенец. Макар да е прекратил състезателната си кариера, той остава на терена, но вече в ролята на треньор. Създава своя детска футболна школа, продължава партньорството си с бившия си наставник и само за една година запалва спортната искра у стотици подрастващи.
Началото на футболната академия „Интер-Русе” е поставено точно преди година на игрището в квартал „Средна кула” с двама треньори и 46 състезатели. Днес децата в академията са вече над 160 в различни възрастови групи, а Община Русе е предоставила на клуба тренировъчен терен на стадион „Локомотив”.
Само за една година отборите на школата вече трупат сериозен международен опит. „Ходим по състезания в Румъния, бяхме в Брашов, играхме с „Фенербахче”, „Рапид”, „Партизан” (Белград) – много добри отбори. Тази година с най-големите ще участваме на първенството във Варна и мислим, че това е успех за нашата школа”, споделя Драгош Фирцулеску.
Той е категоричен, че детето трябва да спортува, но и да учи много добре. Според него най-важното е децата да идват на терена с настроение, без напрежение, със самочувствие и да вървят по своя път спокойно и позитивно.
Румънецът има амбицията не само да развива футболните способности на възпитаниците си, но и да изгради в тях ценности. „Ние учим децата на възпитание, уважение и спортна дисциплина. Надявам се от нашата школа да излизат футболисти, защото за мен това е важното – не просто да бъдем в Шампионска лига, макар че ако даде Господ, един ден и това може да стане. Но на този етап искаме да градим децата, да даваме състезатели на мъжкия футбол”, допълва основателят на школата.
Днес Драгош работи рамо до рамо с Людмил Киров – име, което русенските фенове помнят добре от периода в Първа лига. Тогава той беше строгият и тактичен старши треньор, който изживяваше всеки гол на Фирцулеску. Днес ролите са различни. Бившият наставник и неговият тогавашен състезател вече не са „учител и ученик”, а равноправни колеги в един и същи клуб.
„Втора година вече се занимавам с деца. По-приятно ми е, по-уютно и по-хубаво. Виждам как децата ме гледат в очите и попиват като гъбичка”, разказва Людмил Киров. По думите му спортът преди всичко учи на дисциплина. „В нашия клуб всички треньори сме с лицензи. Аз, Драгош и Мерц сме със сериозни лицензи от УЕФА, така че има на какво да учим децата. Школата се развива, подобрява се, броят на децата расте, което означава, че добре си вършим работата”, отбелязва бившият наставник на „Дунав”.
Драгош не крие уважението си към човека, който го е довел в България. „Като си футболист, постоянно искаш да си до треньора, уважението е голямо и разликата е голяма. Сега сме близки, може да си говорим доста неща, докато преди беше по-строг. Много съм му благодарен, защото ако не беше той, нямаше да имам дете и нищо тук. Той ми е връзката с Русе, защото и семейството ми е тук”, признава румънецът.
Когато опитът от българския елит се срещне с румънската страст, резултатът е видим. Все повече русенски деца избират спорта, имат ясна посока накъде да вървят и на кого да приличат.
Малкият Адриан споделя, че треньорът им ги учи на дисциплина и на това да бъдат едно голямо семейство. На въпроса кой е любимият му футболист, момчето категорично посочва Кристиано Роналдо, защото е „много дисциплиниран и уверен в себе си”.
Друг млад талант, Мартин, разказва, че обича футбола от малък и го усеща като своя спорт. „Идолът ми е Драгош Фирцулеску, но бих казал, че ми харесва и как играе Рашфорд напоследък в „Барселона”. Той е на моята позиция – ляво крило. Искам и аз да мога да влизам навътре, но още не мога, защото нямам силен шут. Бих искал да играя в големи отбори като него”, мечтае малкият състезател.
