Бюджетът на ЕС за периода 2028–2034 г. изправя България пред избор, който надхвърля размера на средствата за кохезия. Въпросът е и как ще се финансират общите разходи и дали Европейският съюз ще получи по-широки данъчни правомощия.
Германският канцлер Фридрих Мерц събра в Берлин лидерите на Нидерландия, Финландия, Австрия, Дания и Швеция. Шестте държави настояват предложението на Европейската комисия за близо 2 трилиона евро да бъде намалено с няколкостотин милиарда, като Германия говори за съкращение от около 400 млрд. евро.
Групата около Мерц иска повече средства за отбрана, конкурентоспособност и миграция, но отхвърля превръщането на общия европейски дълг в нормален бюджетен инструмент. Почти паралелно председателят на Европейския съвет Антонио Коща разговаря с държави членки в опит да намери път към единодушие, а на 3 септември ще бъде в София.
България се присъедини към групата „Приятели на кохезията“, която защитава достатъчно голям европейски бюджет и силно финансиране за традиционните политики. Това е разбираемо, тъй като инфраструктурата, градската среда, водните проекти и човешкият капитал в регионите през годините разчитат на европейски средства.
Според текста обаче българският интерес не се изчерпва с максимално голям бюджет. Предложенията включват нови приходи от големите компании, споделяне на приходи от облагането на тютюневите изделия и климатични механизми. Повече европейски разходи означават и повече европейски фискални правомощия, а евентуалният нов общ дълг би променил начина, по който се финансират политиките на ЕС.
