На 6 септември честваме Деня на Съединението. Тази година се навършват 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година.
Денят на Съединението е общонационален официален празник, постигнат единствено от усилията на българските държавници и защитен в последвалата Сръбско-българска война. Историческият акт идва като отговор на Берлинския договор, чрез който Великите сили разпокъсват българските земи, оставяйки Източна Румелия като автономна област, пряко подчинена на султана.
Организацията на обединението е ръководена от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), който чрез публикации и демонстрации подготвя масовото население. Ден преди решителния акт, на 5 септември, Захари Стоянов издава прокламация, с която призовава народа: „Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“.
На 6 септември въстанически отряди завземат конака и пощата в Пловдив. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален от власт. Самият той приема събитията без съпротива, заявявайки: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“.
Два дни по-късно, на 8 септември, княз Александър I Батенберг издава прокламация, с която признава акта за легитимен и се обявява за „Княз на Северна и Южна България“.
Обединението е защитено с кръв след неочакваното вероломно нападение от страна на Сърбия. Българската армия успява за кратко време да премине в настъпление, печелейки тежките сражения при Сливница и защитата на Видинската крепост.
Актът на Съединението остава в историята като първият пример за това как младата българска държава може да постига националните си идеали със собствени задружни усилия, независимо от волята на Великите сили. Както заявява тогавашният министър-председател Петко Каравелов: „Тази година в Тракия, догодина в Македония!“, очертавайки пътя към една по-силна и целокупна България.
