Изследването PISA показва, че има един съществен проблем в българското образование. Не че не сме го знаели, но сега имаме данни за този проблем. Това е дисциплината. Оказва се, че един от големите проблеми е, че българските ученици не ходят на училище, а ходят до училище. И голяма част от тях не влизат в часовете, които ги затрудняват – респективно математика, български език и литература, английски език. Това заяви в „Денят започва“ експертът в Института по образование на МОН Георги Стайков. По думите му около 40% от учениците посочват, че при възможност не посещават часовете, които са им трудни.
„Не би трябвало да има деца, които да нямат познания по математика или по литература. Всяко дете може да се справи с учебния материал и всяко дете може да стигне поне до базови знания, а оттам да се надгражда. Същността на образователните системи, които са най-добри по света, е, че те не оставят нито едно дете назад.“
Според Стайков един от основните проблеми е и неравенството между училищата.
„Ако си в добро училище, ще получиш добро образование. Ако си в лошо училище, ще имаш, разбира се, големи проблеми. Целта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е училището, което е най-близо до семейството, да бъде и най-доброто училище. Тоест да няма такава разлика между отделните училища и резултатите на децата.“
Той обърна внимание и на дисциплината в клас. 42% от българските ученици заявяват, че в часовете по природни науки е шумно и не могат да се съсредоточат. По думите му отговорността за образованието не е само на учителите.
„Ако едно време 70% от родителите са се интересували от това какво прави детето в училище, сега процентът е 60%. Така че това е тяхната отговорност – тяхната като родители и тази на учителите.“
Той посочи, че според Андреас Шлайхер, един от създателите на PISA, само въпросът към детето „Какво прави днес в училище?“ може да подобри представянето му, а интересът към учебния материал и домашните работи води до още по-добри резултати. Според експерта българското образование трябва да се отдалечи от механичното зубрене.
„Вече фактите са навсякъде. Въпросът е как децата интерпретират тези факти, как боравят с тях и могат ли да ги приложат в живота“, каза Стайков.
Като пример той посочи задачи от PISA, при които учениците трябва да използват математически знания в реална житейска ситуация.
„Децата трябва тези факти да ги минат през житейска ситуация, да създадат връзката между тези факти и да вземат обосновано решение“, обобщи Георги Стайков.
