Резултатите на българските ученици от PISA показват нуждата от промяна във формата на изпитите и в начина, по който се преподава. Докато националните изпити измерват основно знания, PISA проверява как учениците ги прилагат в реални ситуации.
В България подготовката е насочена най-вече към изпита след VII клас, който определя в какъв тип училище ще продължат децата. Според автора основното образование трябва да завършва след VIII или IX клас, както е обичайно в останалите страни от Европейския съюз, а не след VII клас.
Учебните програми трябва да включват по-малко теми, изучавани по-задълбочено и свързани с живота. Вместо запаметяване и възпроизвеждане на факти учениците трябва да се учат да мислят и да използват знанията си. Като пример е посочено изчисляването на по-изгоден план за плащане на електричество.
Проблемите се задълбочават след V клас, когато обучението става прекалено академично. В литературата се изучават много автори за кратко време, вместо избрани произведения да се разглеждат задълбочено. Затова Националното външно оценяване трябва да бъде по-близко до формата на PISA.
Изпитът трябва да е като интервю за работа – нямаш представа какво ще те питат, но трябва да можеш да отговориш.“
АВТОРЪТ · ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ДИРЕКТОРИТЕ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
Промяната трябва да започне с изпитите, а след това да обхване учебните програми и квалификацията на учителите. Посочени са и финансови стимули за училища, които се представят добре на PISA, както и необходимостта от по-добра дисциплина и уважение към учителите.
