Повече средства за здравеопазване и редица промени, които трябва да улеснят пациентите, предвижда новият Национален рамков договор за медицинските дейности. Сред тях са отпадането на рецептурната книжка, възможност лекарства на определени трудноподвижни пациенти да бъдат получавани чрез представител и ново наблюдение на хора с хронично бъбречно заболяване.
Въпреки увеличението на средствата обаче председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов е категоричен – парите за здраве остават недостатъчни.
„Повече пари за здраве – да. Дали са достатъчни? Не“, заяви той.
Според него определянето на бюджета на НЗОК като „рекорден“ не показва цялата картина, тъй като ръстът е свързан и с увеличението на минималната работна заплата и съответно на осигурителните вноски.
„Този бюджет е просто глътка въздух за лечебните заведения, особено за болничната помощ“, коментира д-р Брънзалов.
По думите му цените на клиничните пътеки не са били увеличавани в продължение на две години, а сега се повишават с 10% за последните три месеца на финансовата година.
От Българския лекарски съюз продължават да смятат, че бюджетът на НЗОК трябва да бъде увеличен с минимум 25%, за да може системата да функционира максимално адекватно.
Една от важните промени за пациентите е в първичната извънболнична медицинска помощ. Въвежда се наблюдение на пациенти с хронично бъбречно заболяване, което ще позволи проблемът да бъде откриван още в кабинета на общопрактикуващия лекар.
Целта е лечението да започва по-рано и да се забави максимално моментът, в който пациентът би се нуждаел от хемодиализа.
Според д-р Брънзалов подобна профилактика може в бъдеще да спести и значителни средства на здравната система.
Промяна има и за пациентите, които получават напълно или частично заплащани от НЗОК лекарства.
Рецептурната книжка окончателно отпада като необходимост. След като заболяването е диагностицирано и е въведено в системата, пациентът вече няма да се нуждае и от номера на рецептурната книжка.
„Отивате в аптеката, казвате си ЕГН-то и имената, те ви намират в НЗОК и ви отпускат медикаментите. Няма да носите никакви хартии, няма да ги губите, няма да ги цапате“, обясни председателят на БЛС.
Според него промяната ще бъде особено голямо улеснение за възрастните хора.
Новият договор предвижда улеснение и за пациенти, които са трайно затруднени да напускат домовете си или са поставени под карантина. При определени условия те ще могат да получават необходимите медикаменти чрез свой представител.
Лекарят ще отбелязва кой представлява пациента, а анамнезата ще може да бъде снета и по телефона.
Д-р Брънзалов обаче подчерта, че това не означава въвеждане на дистанционно изписване на лекарства без ограничения.
„Постоянно ни звънят пациенти, които си мислят, че електронното предписание може да се прави дистанционно. Не, не може“, уточни той.
Изключението ще може да се използва само при определени условия и в рамките на три месеца.
Ако през следващите три месеца пациентът не е преминал преглед и такъв не е документиран в здравното му досие, ще бъде необходим физически преглед, преди да бъде издадено следващо електронно предписание.
Промени се очакват и по отношение на ваксинопрофилактиката.
По думите на д-р Брънзалов са осигурени по-големи количества ваксини, а особено търсене има към противогрипните.
„Надявам се скоро да получим съответните заявени от нас количества и да ги поставим, защото с една ваксина могат да се икономисат много средства по-нататък, ако пациентът получи усложнение на една грипна инфекция“, каза той.
Промени има и в специализираната извънболнична медицинска помощ.
Те засягат извършването на ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография при деца. При тези изследвания малките пациенти трябва да останат неподвижни, което в определени случаи създава допълнителни трудности и налага специален подход.
Новите правила трябва да улеснят процеса след съответната лекарска консултация.
Въпреки промените един от най-сериозните проблеми на българското здравеопазване остава недостигът на медицински специалисти.
„Почти навсякъде има недостиг на кадри“, предупреди д-р Брънзалов.
Сред най-дефицитните специалности той посочи патоанатомията, анестезиологията и педиатрията. Проблемът се задълбочава и от възрастта на част от лекарите, които в близките години ще прекратят практиката си.
Според председателя на БЛС държавата трябва да започне дългосрочна политика не само за осигуряване на достатъчно лекари, но и на всички останали медицински специалисти.
Друг сериозен проблем е неравномерното разпределение на медицинските специалисти в страната. Лекарите и лечебните заведения са концентрирани основно в университетските и по-големите градове, докато в други райони недостигът е значителен.
Според д-р Брънзалов е необходима адекватна здравна карта, за да не се стигне до превръщането на цели части от страната в своеобразни „здравни пустини“.
Той посочи, че дори на сравнително малко разстояние от София достъпът до медицинска помощ може да изглежда по съвсем различен начин.
