Връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г. става след години на дипломатически натиск, промяна в международната обстановка и преговори с Румъния. Спогодбата е подписана в Крайова на 7 септември 1940 г.
След Балканската война Румъния настоява границата с България да минава по линията Тутракан–Балчик. Букурещкият мирен договор от 28 юли 1913 г. предава Южна Добруджа на Румъния, а според статистика за 1910 г. там живеят 134 000 българи, 106 000 турци, 12 000 цигани и 6000 румънци.
В края на 1938 г. и началото на 1939 г. българската страна отново поставя въпроса за връщането на Южна Добруджа. През 1940 г. министърът на външните работи Иван Попов определя това като най-важната задача на българската външна политика, а дипломатите подчертават, че въпросът трябва да бъде решен миролюбиво.
След превземането на Франция от Германия и отказа на Англия и Франция да защитават Румъния международните условия се променят. Рим, Берлин, Москва и Съединените щати проявяват желание да съдействат, а Съветският съюз официално подкрепя българските претенции.
Сега, когато румънският териториален въпрос е подет отново от Русия, българските претенции за Добруджа ще бъдат разгледани, но те са толкова справедливи, че даже и съд на дявола не може да ги отхвърли.
ДЖОРДЖ ЪРЛ · АМЕРИКАНСКИ ПОСЛАНИК В СОФИЯ
На 27 юли 1940 г. Богдан Филов и Иван Попов пристигат в Залцбург, където Германия заявява готовност да помогне. Преговорите в Крайова започват на 19 август, а след подписването на спогодбата Румъния отстъпва Южна Добруджа на България.
