Тезата, че трябва да има само един учебник по история, пренебрегва различните начини, по които учениците възприемат информацията, и ограничава възможността за сравнение между различни гледни точки.
Еднаквата тематична рамка не означава, че учебниците трябва да бъдат написани по един и същи начин. Различни екипи могат да поставят акцент върху различни аспекти от миналото и да представят една и съща история с различна перспектива и различни думи.
Хората не възприемат историята по еднакъв начин. Някои учат по-добре чрез схеми и изображения, други се впечатляват от исторически извори, а трети предпочитат по-подробни уроци. Един учебник няма как да събере всички нюанси на образованието и да отговори на потребностите на всички ученици.
Различните учебници по история могат да включват разнообразни източници, статистически данни и исторически свидетелства. Това създава по-широка палитра от сведения, а при тенденциозно представяне на темата останалите учебници могат да послужат като коректив и алтернатива.
Система само с един учебник би позволила на властимащите безалтернативно да контролират разказа за миналото и да прокарват собствена визия. Повече изследвания и книги дават възможност на читателя да разгледа различни гледни точки и да изгради собствено разбиране за историята.
Учебниците се различават и по методика — начина, по който са съчетани информацията, изворите, изображенията, задачите и въпросите, както и по подреждането на уроците. Затова те могат да използват едни и същи фундаментални принципи, но да бъдат конструирани по различен начин.
