Шест месеца денонощна работа, огромен обем информация и анализ от специалисти в различни области са били необходими за изготвянето на експертизата по случая „Петрохан“. Това разказа в „Денят започва“ психологът Росен Йорданов, който е част от екипа, работил по експертизата. По думите му между четиримата експерти не е имало разногласия на нито един етап от работата.
Той подчерта, че експертизата по случая „Петрохан“ е изготвена от екип от четирима души и е включвала анализ на огромен обем разнопосочна информация. По думите му анализът е продължил шест месеца, като е изисквал работа с материали от различни области на психологията, психиатрията и други сфери.
„Не искам да придавам излишен драматизъм, но все пак представлявам един екип. Екип от четирима души, в който съм включен и аз… Мога да кажа, че аз съм работил 24/7. Шест месеца. Шегувах, че като бях на морето, от три седмици съм стъпил два пъти на плажа. Просто непрестанно, защото това е един процес. През очите ни минаха огромен обем от информация. Гигантски обем от информация. Разнопосочна информация, която трябваше да бъде свързвана. Трябваше да се търсят взаимовръзки. Освен всичко друго, е сложна материя от най-различни сфери на психологията. Като почне от криминалната психология, клиничната психология, психология на личността, психолингвистика. Само за психологията говорим. И какви ли още неща. През теология, през психиатрия. Общо взето, психологията беше много, много сложна експертиза, която отне огромно време.“
Йорданов обясни, че има голям професионален опит в областта на криминалната психология. По думите му през 1998 година заедно с Неделчо Стойчев и няколко колеги, буквално са създали криминалната психология в България.
„И всичко това, което аз твърдя, понеже хората се удивяват на това, защо съм толкова уверен или категоричен, ами защото, за разлика от много други колеги, които също се упражняват по студията и то с такава фантазия.“
По думите му при изготвянето на експертизата е бил използван подход, който позволява оценка на поведението на човек чрез естествената му среда и оставените от него следи, без непременно да има пряк контакт с него.
„Понякога да наблюдаваш поведението в естествената му среда, да видиш естествени източници на резултати от неговата жизнедеятелност, е много по-информативно, отколкото да разговаряш с него. Защото в рамките на интервюто този човек може да се опитва да моделира социално желателно поведение. Както го е правил Калушев, между другото.“
В тази връзка Йорданов посочи, че експертите са разполагали с множество материали, сред които видеозаписи, аудиозаписи, писмени следи и свидетелски разкази.
„Ние имахме материали, които са изключително надеждни. Видеозаписи, аудиозаписи, записи, които са си правили те самите, когато нямат външен натиск, когато са свободни. Това е все едно в къща да си правите постоянно запис. Бихте ли разбрали как живее един човек? Разбира се, че бихте разбрали, защото там той е свободен, той е в естествената си среда. А освен всичко друго, изключително много други писмени следи, изяви, публични… . Всичко това трябваше да бъде вплетено и да бъде координирано като информация, за да се потвърждават или отхвърлят определени хипотези.“
На въпрос дали членовете на екипа са били единодушни в заключенията си, Йорданов заяви, че между тях не е имало разногласия по време на работата.
„Никога, в нито един етап, тъй като ние правихме съвещания през определен период от време, не е имало каквото и да е разногласие между нас.“
