Антибиотична резистентност се развива само 3-5 години след масовото въвеждане на нов медикамент, докато възстановяването на чувствителността към него може да отнеме между 20 и 30 години. В България за последната година са предписани 5 364 784 опаковки антибиотици.
София област е с най-висока употреба – 1473 опаковки на 1000 души, следвана от Разград с 1456. В Хасково са отчетени 535 опаковки на 1000 души, а в Кърджали – 631. Средното за страната е 0,8 опаковки на човек.
Създаването на нов антибиотик преминава през лабораторни изследвания, опити с животни и клинични изпитвания при хора. За пет години световната медицина получава едва между един и три нови медикамента, като повечето са комбинации от вече познати лекарства.
Бактериите обменят генетична информация за устойчивост чрез конюгация, при която една устойчива клетка може да предаде защитния си код на друга за 20 минути. В българските болници ацинетобактер, псевдомонас и клебсиела вече показват над 65% резистентност.
След въвеждането на задължителната електронна рецепта употребата на антибиотици у нас е спаднала с 20%, а след това с още 10-15% спрямо нивата отпреди пандемията. Въпреки това през 2025 г. само 34% от предписаните лекарства в извънболничната помощ са от групата с нисък риск за резистентност, а в болниците делът е 20-25%.
В глобален мащаб антибиотичната резистентност отнема живота на 700 000 души годишно, а прогнозите достигат 10 милиона жертви годишно до 2050 г. Експертите настояват за повече микробиологични изследвания, нови фармакотерапевтични ръководства и механизъм за достъп до съвременни антибиотични комбинации.
