Името на София Кузева – Чернева остава завинаги запечатано в българското кино с емблематичната ѝ роля на Дана в култовия филм „Вчера“. Десетилетия по-късно тя споделя усещането си за живота днес:
„Едно момиче, родено в България, израснало в България, живяло дълго време не в България, но е много спокойно, което се харесва сега повече, отколкото на 20 години.“
Между предразсъдъците и сянката на бащата
Израснала в артистично семейство като дъщеря на актьор, тя от малка знае, че иска да бъде свързана с изкуството: „Обожавах да бъда в театъра“. Когато обаче решава да поеме по пътя на актьорството, баща ѝ я предупреждава за трудностите на професията, особено за жените:
„Каза, че това е много трудна професия. И второ, е много трудна за една жена. Жената може много бързо да сгреши… Трябва да се научиш да имаш характер и да казваш не.“
Младата актриса бързо се сблъсква с тази сурова реалност – едва на 18 години, малко след като става студентка в академията, тя преживява тежък момент в киноцентъра с популярен за времето си режисьор. Избира да запази мълчание пред баща си, за да не го наранява. Реакцията ѝ тогава е категорична:
„Аз станах, отключих вратата и излязох. Бях категорична, че това няма да се случи с мен.“
Магията и тежестта на „Вчера“
Ролята на Дана я изстрелва сред звездите на нейното поколение. Макар този образ да я вкарва в амплоа, което трудно се променя, тя е категорична:
„Истината е, че аз съм много горда, че имам Дана.“
Дори години по-късно за нея е приятно, когато млади хора на двадесет и няколко години я разпознават и ѝ казват: „А, вие сте любимата актриса на майка ми, баща ми, много обичат ролята ви на Дана във филма „Вчера““. На въпроса защо тогава не е потърсила по-мащабна кариера, тя отговаря чистосърдечно: „Не съм се самозабравила. Не мога да си дам точно сметка.“
Животът след 33 години в Германия
През 1993 г. тя напуска България, но не заради кариерата, а заради дълбоко и истинско партньорство със своя съпруг: „Щеше да бъде брутално аз да съм в България актриса и да остана заради кариерата си само единствено“.
Днес, след повече от три десетилетия в Германия, тя се чувства променена, макар да харесва германската педантичност. Наблюдавайки актуалните политически процеси и възхода на крайната десница, тя е критична към интеграционната политика:
„Голяма грешка направиха немците. Допускането на толкова много чужденци отприщи недоволство… Допуснаха се хора да станат част от обществото, които не уважават Германия.“
За лъжите, които си позволяваме
Поглеждайки към себе си днес, София Кузева – Чернева прави интересно наблюдение за разликата между световете, в които е живяла:
„Усещам се, че в Германия се отучих да не казвам истината. Да излъжа… Докато в България и с хора от България, все по-често се улавям, че аз измислям нещо, за да не го обидя отсрещния.“
