Над 10 000 физически и юридически лица в България могат да бъдат използвани за транзактиране на средства в схеми за изпиране на пари. Това твърди Радомир Дуков, председател на Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления.
По думите му става дума за модел, познат като Money Laundering as a Service – изпиране на пари като услуга, при който се използват готови дружества и подставени лица за движение на финансови средства.
Важно е да се уточни, че посочените над 10 000 лица са неофициална оценка на експерта, а не официално установен брой участници в престъпни схеми. България очаква излизане от „сивия списък“
Темата идва в момент, когато България очаква решение за излизане от списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение на Специалната група за финансови действия – FATF.
Според Дуков страната ни, заедно с Монако и Кот д’Ивоар, се очаква да бъде официално извадена от списъка на 30 октомври след пленарната сесия на организацията в Париж.
Това обаче няма да означава, че проблемите с прането на пари в България са решени.
„Не трябва да очакваме, че сега, като ни извадят, някой ще каже: аз извадих България от сивия списък и ние вече нямаме проблем с прането на пари“, коментира експертът.
580 дела, но само 18 осъдени
Един от основните проблеми според Дуков е разликата между броя на започнатите производства и реалните резултати.
През миналата година в България са били наблюдавани и водени около 580 дела за изпиране на пари. Осъдените лица обаче са едва 18.
Според експерта именно ефективността на правоохранителните и съдебните институции е от ключово значение за оценката на FATF.
Организацията не оценява единствено дали дадена държава е приела необходимите закони и правила. Важен е и практическият резултат – разследвания, присъди и конфискация на незаконно придобити активи.
Как работят „мулетата“
Схемите за изпиране на пари често разчитат на хора или фирми, които формално изглеждат като законни участници във финансови операции.
Използват се банкови сметки, дружества и различни финансови операции, чрез които произходът на средствата се прикрива или се затруднява проследяването им.
При модела Money Laundering as a Service престъпните мрежи могат да използват вече съществуващи компании и подставени лица, вместо сами да изграждат цялата необходима инфраструктура.
По този начин финансовото движение може да бъде разпределено между множество лица и фирми, което затруднява установяването на действителния произход и получател на парите.
1,8 млрд. евро съмнителни операции
Мащабът на проблема се вижда и от данните за установени съмнителни операции.
Според информацията, представена от Дуков, чрез анализ на касови транзакции над 15 000 евро са установени и предадени на правоохранителните органи операции за около 1,8 млрд. евро.
В същото време за цялата минала година са били блокирани едва 17 млн. евро въз основа на сигналите от задължените лица.
Разликата между тези две стойности показва един от основните проблеми пред системата – откриването на съмнителни операции не винаги води до ефективно замразяване или конфискация на средствата.
Банковият сектор подава най-много сигнали
Основната част от сигналите за съмнителни операции към ДАНС идват от банковия сектор.
В България има малко над 20 банки, които са сред най-активните участници в системата за предотвратяване на финансови престъпления.
Съвсем различна е картината извън банковия сектор. Там попадат около 100 000 задължени лица – сред тях брокери на недвижими имоти, нотариуси, счетоводители и други професионалисти.
Според Дуков този сектор подава сравнително малко сигнали.
Една от причините е страхът на по-малките компании и професионалисти, че подаването на сигнал може да доведе до проверки или до загуба на важни клиенти.
Какво се променя с новите правила на ЕС
Предстоящите европейски правила срещу прането на пари ще поставят допълнителни изисквания към българските институции.
Според експерта новият пакет на ЕС, който започва да се прилага през 2027 г., ще наложи сериозни промени, включително по отношение на информацията за действителните собственици на компаниите.
По-големи отговорности ще има и Търговският регистър, включително по отношение на проверката на данните за действителните собственици и контрола върху информацията, която се предоставя от компаниите. Какво означава излизането от „сивия списък“
Попадането на България в списъка на FATF през 2023 г. оказа влияние върху отношенията на българските компании и банки с международните финансови институции.
Според Дуков българските граждани и бизнес са били третирани като по-високорискови, което е водело до допълнителни проверки, забавяне на транзакции и затруднения при откриване на банкови сметки в чужбина.
Излизането от списъка би могло да намали този натиск и да улесни международните финансови операции на български компании.
Но то няма автоматично да реши проблема с финансовите престъпления.
Най-голямото предизвикателство остава ефективността
Според оценката на експерта България е постигнала напредък по отношение на законодателството и регулаторната рамка, но остава сериозен въпросът дали институциите могат да постигнат достатъчно резултати на практика.
Това означава повече ефективни разследвания, по-добър контрол извън банковия сектор и по-голяма способност за проследяване и конфискация на незаконни средства.
Затова очакваното излизане от „сивия списък“ на FATF ще бъде важна стъпка за България, но няма да сложи край на проблемите.
На фона на оценката за над 10 000 физически и юридически лица, използвани за транзактиране на средства, и на огромната разлика между установените съмнителни операции и реално блокираните средства, битката с прането на пари остава сериозно предизвикателство за българските институции.
Тук бих запазил именно този по-нюансиран вариант за Факти — силно заглавие, но ясно уточнение, че „10 000“ е експертна, не официална статистика. Това пази материала от прекалено категорично твърдение.
