Американски втечнен природен газ навлиза все по-активно на Балканите, докато Албания, Косово и Босна и Херцеговина търсят алтернатива на руския газ. Европейският съюз предупреждава, че новата инфраструктура може да обвърже региона с дългосрочна зависимост от изкопаемо гориво и да затрудни зеления преход.
Трите държави са заявили интерес към покупката на големи количества американски втечнен природен газ или към изграждането на съоръжения за доставката му. Те представят газа като преходно гориво, което ще помогне за намаляване на вноса на руски горива и на потреблението на въглища, докато се развиват възобновяемите източници.
Представители на ЕС обаче поставят под въпрос необходимостта от проектите, тъй като в момента тези страни имат малко или никакво вътрешно търсене на газ. Според тях увеличаването на вноса може да подкопае целите за нулеви нетни емисии до 2050 г. и за по-широко използване на възобновяема енергия.
В този контекст доставянето на газ в региона „би изглеждало в противоречие с тази жизненоважна цел за декарбонизация“, каза той.
АНДРАШ ХУЙБЕР · ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Особено внимание е насочено към предварителното споразумение между Вашингтон и Босна и Херцеговина за газопровод от остров Крък в Хърватия. Проектът предизвика спорове заради ролята на компанията AAFS, както и опасения за прозрачността и съответствието с изискванията за декарбонизация.
Нито една от двете сделки все още не е ратифицирана. Албанският проект за 20-годишен договор с Гърция и Venture Global остава меморандум за разбирателство, а Косово не е взело окончателно решение.
