Държавата отделя над 3 млрд. евро за около 70 вида социални помощи и услуги, но всеки трети българин продължава да живее в риск от бедност. Данните показват, че увеличаването на разходите не води автоматично до осезаем резултат за хората.
Социалната подкрепа в момента е разпределена между 8 закона, а кандидатстването често става отделно за различните помощи. От години експерти настояват за единен кодекс, а в управленската програма на правителството е заложено създаването на кодекс за социална подкрепа.
В страната има 28 официални вида социални услуги и над 2220 действащи заведения и центрове. Сред тях са асистентската подкрепа, дневните центрове, терапията и рехабилитацията, резидентните услуги и подслонът. В пътната карта са заложени над 166 881 потребители.
Разходите за социални услуги са нараснали почти пет пъти. Бюджетът се увеличава от 229,9 млн. лв. през 2018 г. до 1 059,7 млн. лв. през 2025 г., като за незаети места през осемгодишния период са платени 393,3 млн. лв. Държавата превежда пълния бюджет за разкритите бройки, независимо дали те реално са заети.
Същевременно има сериозен недостиг на персонал. Необходими са 78 767 специалисти, но назначените са 31 560. При част от домовете за хора с психични разстройства, деменция и умствена изостаналост има пълна заетост и дълги списъци с чакащи.
Над 750 хил. хора с увреждания получават финансова подкрепа, а разходите за лична помощ са се увеличили от около 9,6 млн. до близо 642 млн. евро между 2019 и 2025 г. Планираната реформа предвижда оценката да се насочи към това какво може да работи човекът, а не само към ограниченията му.
