Темата за домашната ракия отново предизвика сериозни реакции, след като стана ясно, че се обсъждат нови предложения, свързани с производството и предоставянето на алкохол от частни лица. В момента законодателството позволява на домакинство да произвежда определено количество за лична употреба, но продажбата на домашна ракия е забранена. Въпросът е дали предоставянето на ракия между близки, приятели или съседи би могло да доведе до санкции при по-голямо количество. Именно това породи и част от обществените реакции.
„Ако ви подаря бутилка с кайсиева ракия, аз съм много недобронамерен към вас, въпреки че традицията в България е да бъдем гостоприемни и щедри. Аз ще ви подаря не ракия, а ще ви подаря хиляда евро глоба“. Това обясни в „Здравей, България” Сашко Павлов от Националното сдружение „Българска домашна ракия”, който е и собственик на казан за ракия.
По думите му подобни мерки биха засегнали не просто производството на алкохол, а традиция, която е дълбоко свързана с българския бит. „Векове наред се е варила ракия в България и това е част от битието на българина. И някой посяга на домашното ти битие, влиза ти в дома“, заяви Павлов.
Според него обаче основният проблем, който трябва да бъде решен от институциите, не е домашната ракия, която се произвежда за лична употреба, а алкохолът с неясен произход, който се продава. По думите му е малко вероятно хората, които произвеждат домашна ракия за себе си, да започнат да я продават. „Кой би си продал домашната ракия, която е чувствително по-скъпа от тази, която е по магазините? Достатъчно е да си направите една такава сметка. От колко грозде излиза един литър ракия, колко са разходите и на каква цена ще я продадете?“, попита Павлов.
Той посочи, че при промишленото производство върху крайната цена влияят редица разходи – производство, етикети, капачки, бутилки, транспорт, надценка и печалба. „Никой няма да си продава домашната ракия, която му е безкрайно по-скъпа. И той знае, че му е по-скъпа още когато я е произвел. Обаче си я прави, защото я прави за себе си“, каза той.
Той обяви, че представители на производителите са готови първо да потърсят диалог с управляващите, но при липса на резултат не изключват протести. „Организираме протести, след като пробваме да направим среща с управляващите. Да разговаряме и да си кажем някои истини очи в очи“, каза Павлов.
По думите му при предишни протести през 2017 г. представители на бранша са търсили информация и в други европейски държави за начина, по който там се регулира производството на алкохол от земеделски производители. „Оказва се, че земеделските производители на плодове и грозде имат право да произвеждат по Директива 8392 на Европейския съюз от 1992 година 10 хектолитра алкохол. Не да я пият, а да я продават. Плащат си всичко, вадят сертификати и я продават“, посочи той.
Павлов предупреди, че ако не бъде постигнат диалог с институциите, протестите могат да бъдат по-мащабни от предишните. „Ще бъдат много по-грандиозни“, категоричен е той.
