Връщането на 48 артефакта в Гърция повдига въпроси за съдбата на културно-историческото наследство и за доказателствата, свързани с останките, приемани за тези на цар Самуил.
Калина Минчева поставя под съмнение категоричното идентифициране на останките. По думите ѝ липсват научна публикация, надпис на гробницата или плащеницата, а счупената кост не е достатъчен белег, тъй като мъже със счупени кости е имало много.
Тя посочва, че може да бъде направен анализ, който да установи от коя епоха са костите, както и ДНК анализ за родовия произход. Минчева припомня, че в село Герман до Преспанското езеро се намират непокътнати гробовете на родителите на Самуил с кирилски надписи.
Според авторката вместо усилията да се насочват към останките, трябва да се направят системни археологически проучвания на остров Свети Ахил и на руините на крепостта над село Герман. Тя смята, че това би допълнило познанията за света на българския цар Самуил.
Минчева обръща внимание и на артефактите, прибрани от българската армия по време на Първата световна война. Те са свързани с договора Моллов – Кафандарис, а част от тях са били изложени в НИМ. По данни на гръцки медии 48 артефакта ще бъдат изложени за кратко във Византийския музей, след което ще бъдат предадени на манастири.
Каква всъщност е истинската договорка за съдбата на тези 48 артефакта?
КАЛИНА МИНЧЕВА · ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ „ПРОФ. ИВАН ДУЙЧЕВ“
