Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев анонсира по време на блицконтрола в рамките на заседанието на парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия предстояща днес среща с „Райнметал“.
Той посочи, че целта е да се осигурят всички необходими перспективи и условия, така че съвместният проект с компанията да се ускори.
„Първо искам да заявя категорично, че нашето правителство подкрепя пълната интеграция с Европейския съюз. Работим по всички приоритетни стратегически проекти, свързани със сърцевината на нашата работа, да не сме в периферията на Европейския съюз, а да работим по всички инициативи на партньорски начала и да защитаваме в същото време интереса на българските граждани“, заяви министърът.
„Като потвърждение на тази теза, буквално след един час ще се виждам с голяма делегация от „Райнметал“, за да подсигурим там всички нужни перспективи, за да може този проект да се акселерира и да върви в едно добро темпо“, съобщи министърът.
В отговор на въпрос за изтичащите на 29 октомври дерогационни лицензи за функциониране на групата „Лукойл“, издадени от САЩ и Великобритания, министърът заяви, че искането за удължаване все още не е подадено, тъй като по препоръка на партньорите документацията следва да се входира около две седмици преди крайния срок.
До края на октомври има техническо време, подготовката тече и всичко ще бъде подадено професионално и навреме, увери министърът.
„Не сме поискали още формално самото удължаване, защото ни посъветваха, че този процес трябва да бъде входиран около две седмици (преди срока бел.реп.), което е техническото време, нужно от нашите партньори. Знаем, датата е краят на октомври, така че ние имаме все още време технически да подготвим цялата документация. Всичко ще бъде внесено професионално, разписано, навреме“, увери министърът и посочи, че няма към момента притеснения и причини да вярва, че процесът под някаква форма е застрашен.
Той изтъкна, че темата за „Лукойл“ е ежедневен приоритет. Пулев информира, че има открит и диалогичен контакт със САЩ и Великобритания.
Той напомни, че при предишното удължаване на дерогацията на 13 август българската страна е поела ангажимент да предоставя регулярни статистически и оперативни данни за покупките на суров петрол, премиите и свързаните с тях процеси, информира БТА. Министърът отхвърли като неконструктивни твърденията на опозицията, че британските партньори били разкрили нерегламентиран внос на руски петрол и изтъкна, че подобно говорене е създало риск за процес, ключов за националната сигурност и стабилността на икономиката.
Икономическият министър в отговор на друг въпрос съобщи, че за развитието на индустриалните зони след 15 октомври, с новата бюджетна процедура, ще бъде представена мярка за цялостна държавна подкрепа. Тя е насочена към 5-6 идентифицирани от инвеститорите региона, сред които Пловдив, Бургас, Стара Загора, Шумен, Видин с инвестиции в довеждаща инфраструктура и енергийна обезпеченост.
От гледна точка на насърчаване генерално на индустрията, ние предлагаме и това ще бъде оповестено и вече в по-голям детайл след 15 октомври, когато започне новата бюджетна процедура, цялостна подкрепа за индустриалните зони в страната и ние ще насочим ресурс към индустриализирането и довеждащата инфраструктура, енергийната обезпеченост“, коментира министърът.
Икономическият министър съобщи, че заедно с Министерството на енергетиката е активиран пакет от мерки на стойност над 200 милиона евро, насърчаващ инвестиции в енергийна ефективност и оптимизация на процесите за индустрии, формиращи 25 процента от брутната добавена стойност и осигуряващи близо 250 000 работни места.
Подготвя се и реформа за облекчаване на регулаторната тежест, съгласувана с браншови организации, представляващи 99 процента от българската икономика, добави министърът.
Той напомни за пакета от мерки в подкрепа на бизнеса и уязвимите групи за високите цени на горивата на стойност 300 милиона евро, като изтъкна, че от тази сума 270 милиона евро са насочени директно към подкрепа на бизнеса и засегнатите сектори. По думите на министъра помощта е фокусирана върху ключови сектори, които при неефективност подхранват общата инфлация – транспортния бранш, логистиката, енергоемките предприятия и земеделските производители, като целта е овладяване на ценообразуването на храните и инфлацията в зародиш. По думите на министъра мерките ще достигнат до минимум 1500 малки производства.
Александър Пулев отбеляза, че през изминалата година спадът в промишлеността е бил над 10 на сто, но посочи, че въпреки че темповете на спад в момента намаляват, ситуацията се следи внимателно и има влияние на геополитически фактори.
Икономическият министър отхвърли твърденията, че правителството вдига общите данъци за индустрията или че ощетява малкия и средния бизнес. По отношение на данъка върху свръхпечалбата той поясни, че става въпрос за строго специализиран процес с ясна методика от 12 страници, изготвена от Министерството на финансите. По думите му облага се единствено онази специфична част от доходите, която се класифицира като свръхпечалба.
