Европейската ориентация на България остава устойчива, показват гласуванията в ООН и търговските връзки. Пред страната стои въпросът как да превърне тази последователност в по-голямо влияние и повече стопански възможности.
От 1991 г. България гласува заедно с мнозинството от днешните държави членки на ЕС в над девет от всеки десет разгледани гласувания в Общото събрание на ООН. Съвпадението с руския вот намалява от около седем на десет в началото на 90-те години до едно на три през 2024 г.
Почти две трети от българския стоков износ през 2024 г. са насочени към ЕС при 57% през 2007 г. Делът на Русия се свива от около 3% до под 1%, което не показва завой към Москва. В същото време зависимостта от европейския пазар означава, че конкурентоспособността на съюза пряко засяга работните места и доходите у нас.
ЕС губи дял от световния износ на стоки, а регулаторната тежест затруднява особено малките предприятия. България има интерес от силна Европа и може да участва по-активно в обсъждането на административните пречки и условията за развитие на собствени технологии.
Опитът на Сингапур показва, че малкият размер не оправдава пасивността. България разполага с възможности, произтичащи от членството в ЕС и НАТО, но влиянието ѝ зависи от предложенията, които прави, и от партньорите, които привлича.
страните в региона искат да бъдат приятели и на САЩ, и на Китай.“
ЛИЙ СИЕН ЛУНГ · ПРЕМИЕР НА СИНГАПУР
Конкретна възможност е обща инициатива с Румъния и Турция за по-надеждни доставки на торове през черноморските пристанища и сухопътните маршрути. Началото може да бъде обща оценка на транспортните затруднения и резервните варианти при прекъсване на доставки.
