Киселова: Избирателите на ГЕРБ и ДПС ще определят балотажа

Президентските избори в България се оказаха по-скоро партийни, отколкото мажоритарни. Това показва резултатът от първия тур, при който се видя мобилизация на левия и десния политически сектор. Избирателите на ГЕРБ и ДПС, чиито формации не издигнаха кандидати, вероятно ще имат ключова роля за определянето на следващия държавен глава. Това коментира бившият председател на Народното събрание доц. Наталия Киселова.

Тя анализира проведения в обществената телевизия дебат между двамата кандидати, достигнали до балотажа – Илияна Йотова и Андрей Гюров. По думите ѝ общото впечатление от дебата е, че организацията му не е била достатъчно добра, тъй като предварително не са били представени условията, темите и времето, с което разполагат кандидатите.

„Това, което мога да кажа първо като общо впечатление, е, че не бяха представени предварително условията. Тоест по какви теми, по колко време има всеки един от кандидатите. Нямаше таймери“, посочи Киселова.

Тя отбеляза, че е останало впечатление за различно отношение към двамата участници по отношение на времето за отговор.

„Правеше впечатление, че по отношение на госпожа Йотова: „Нямате време, нямате време“ или „Свърши ви времето“, докато по отношение на господин Гюров: „Имате още време, кажете още нещо“. Това е въпрос на организация на самите участници – колко бързо развиват тезите си и дали използват пълноценно цялото време, което им е предоставено“, коментира тя.

Според бившия председател на парламента Илияна Йотова е показала по-добра подготовка по голяма част от въпросите, докато Андрей Гюров се е стремял да говори по-кратко и по-достъпно.

„Госпожа Йотова е много по-подготвена по голяма част от въпросите, защото тя е по-дълго в политиката, докато господин Гюров с много по-малко думи се стремеше, според мен, по-човешки да говори“, заяви Киселова. Тя даде оценка и на познаването на Конституцията от страна на двамата кандидати. Според нея Йотова е демонстрирала по-добро познаване на основния закон.

Киселова коментира и изказването на Андрей Гюров за т.нар. домова книга и списъка с потенциални кандидати за служебен министър-председател.

„Мисля, че това е грешка и промяната в член 99 имаше персонален характер“, заяви тя. По думите ѝ промените в Конституцията, свързани с процедурата за назначаване на служебно правителство, заслужават отрицателна оценка.

Спорът около споразумението с Украйна
Доц. Киселова опроверга и твърдението, че 51-вото Народно събрание е било запознато със споразумението с Украйна, подписано от служебния премиер Андрей Гюров.

Тя припомни хронологията около документа по време на служебното правителство на Димитър Главчев. Тогава проектът на споразумение е бил изпратен до парламентарните групи, които са имали 24 часа да изразят позиция. „Аз мога да говоря за моята парламентарна група тогава – БСП – Обединена левица. Изразихме отрицателна позиция и да не бъде сключвано“, посочи Киселова.

По думите ѝ след това Главчев е поискал от Народното събрание предварително съгласие за подписването на документа с украинския президент Володимир Зеленски. Киселова обясни, че не е допуснала провеждането на дебат в пленарната зала, тъй като сключването на подобно споразумение между две правителства не попада в правомощията на парламента.

„Тогава, когато се сключва споразумение между две правителства, това не е в правомощията на Народното събрание“, подчерта тя.

По думите ѝ единствено парламентарната група на ДПС – Ново начало е настоявала документът да бъде обсъден в пленарната зала.

„Всички други парламентарни групи не бяха съгласни да се обсъжда споразумението и сега мисля, че е добре да се видят и двата текста, които са налични, да се види какви са пунктовете“, заяви Киселова.

Тя беше категорична, че не е имало позиция на парламента, с която да се дава съгласие за подписването на споразумението.

Партийната подкрепа ще определи резултата от балотажа
Според Киселова първият тур на президентските избори е показал, че партийната подкрепа остава водещ фактор, въпреки мажоритарния характер на вота. „Според мен първият тур показа, че изборите са партийни. Колкото и да ни се иска да кажем, че те са мажоритарни, всъщност видяхме мобилизация на левия и на десния сектор в нашата политическа система“, коментира тя.

По думите ѝ двете основни парламентарни групи, които не са издигнали кандидати – ГЕРБ и ДПС, не са участвали със свои претенденти в първия тур, но техните избиратели вероятно ще се включат по-активно на балотажа.

„Те ще определят и кой ще бъде следващият президент“, прогнозира Киселова.

Тя очерта два основни критерия, които според нея ще повлияят върху избора на гражданите. Първият е отношението към външната политика и войната в Украйна, а вторият – дали бъдещият президент ще се противопоставя на парламентарното мнозинство и правителството, или ще търси по-тясно сътрудничество с тях.

Трудни преговори за избора на нов ВСС
В разговора беше засегнат и въпросът за предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет, за който са необходими 160 гласа от Народното събрание.

Киселова коментира възможностите пред „Прогресивна България“ да потърси подкрепа от останалите парламентарни групи. Според нея формацията може да се обърне към две или три парламентарни групи или да потърси подкрепата само на една. „Мисля, че по-скоро ще обявят официално, че всеки, който желае да подкрепя, ще видим шарени гласувания“, посочи тя.

По думите ѝ всяка договорка с определена политическа сила може да предизвика обвинения за зависимости. „Защото, ако се тръгне на подкрепа, веднага ще бъде казано: ГЕРБ и ДПС са токсични, „Възраждане“ са антисистемни, антиевропейски и единствените, които можем да подкрепим, са „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, коментира Киселова. Тя изрази надежда, че ще бъде постигнато обновяване на Висшия съдебен съвет, тъй като според нея настоящата ситуация в съдебната система не може да продължава.

„Аз много се надявам да има обновяване на ВСС, защото това безвремие в правосъдието трябва да спре. И както виждаме, правосъдието е несправедливо“, заяви тя.

Киселова обърна внимание и на неравното третиране на гражданите в съдебната система. „От човешка гледна точка изглежда, че тези, които са с възможности, да не кажа с пари, имат повече шанс за по-справедливо и по-хуманно отношение към тях, отколкото хората, които са без възможности“, посочи бившият председател на парламента.

Според нея проблемът е свързан и с доверието в институциите. „Законите не са лоши. Хората, които ги прилагат, трябва да имаме доверие, а ние им нямаме“, допълни тя.

Защо правосъдието отсъстваше от президентския дебат?
Киселова отбеляза, че по време на дебата между двамата кандидати не е бил поставен и въпросът дали биха отказали да назначат главен прокурор или председател на Върховния административен съд.

Тя припомни действията на предишния президент по отношение на назначенията на главен прокурор и председател на ВАС и изрази съжаление, че темата за правосъдието е останала встрани от разговора.

Според нея в дебата са били засегнати и въпроси, които не попадат пряко в правомощията на държавния глава.

В края на разговора Киселова коментира, че с интерес очаква и дебата между кандидатите за вицепрезидент.

Теми: Андрей ГюровГЕРБДПСИлияна ЙотоваНаталия Киселовапрезидентски избори