Понеделник, 2 ноември 2026 · Русе

Новини от Русе и региона

Подкасти
Русе сега

Илияна Йотова ще положи клетва за нов мандат на 19 януари 2027 г.

Илияна Йотова ще започне самостоятелния си петгодишен президентски мандат след полагане на клетва пред Народното събрание на 19 януари 2027 г., обясни Стоил Моллов.

2 ноември 2026, 11:44 2 мин четене
Илияна Йотова ще положи клетва за нов мандат на 19 януари 2027 г.
Кадър Bulgaria ON AIR

Илияна Йотова ще встъпи в самостоятелен петгодишен мандат като президент на България на 19 януари 2027 г. Тогава тя и новоизбраният вицепрезидент Кирил Вълчев трябва да положат клетва пред Народното събрание. Това обясни докторът по конституционно право Стоил Моллов в „България сутрин“.

Преди това Централната избирателна комисия трябва да постанови решение, с което да обяви победителите от изборите за избрани, а решението да бъде обнародвано в „Държавен вестник“.

„Мандатът, петте години, започват да текат от момента на полагането на клетвата“, посочи д-р Моллов.

Той припомни, че при предаването на президентската институция обикновено има няколко дни за фактическо прехвърляне на властта. В случая обаче няма да се налага подобна процедура, тъй като Илияна Йотова ще продължи да изпълнява функциите си, но вече с нов самостоятелен мандат.

Може ли да бъдат оспорени резултатите от изборите?

„От момента на обнародването на решението на Централната избирателна комисия започва да тече едномесечен срок за оспорването на законността на изборите пред Конституционния съд“, обясни конституционалистът в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му право да сезира съда в конкретния случай има другата кандидатпрезидентска двойка, а не участниците в първия тур на изборите.

Какви са основните правомощия на президента?

Д-р Моллов посочи, че сред основните правомощия на държавния глава са участието в законодателния процес, правото на вето и обнародването на законите.

Президентската институция има и роля при назначаването на служебно правителство – въпрос, който беше променен с последните конституционни поправки и въвеждането на така наречената „домова книга“.

Според него досегашното прилагане на тези промени показва проблеми при избора на служебен министър-председател.

„Търпи критика тази промяна. Чуват се гласове за поправка на поправката или направо за отмяна“, коментира той.

За евентуална промяна обаче е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 народни представители, каквото към момента няма.

Експертът добави, че по-важен въпрос пред парламента е попълването на органите на съдебната власт с изтекли мандати, за което също е необходимо квалифицирано мнозинство.

Каква е ролята на президента при избора на ВСС?

По отношение на избора на нов Висш съдебен съвет президентът няма пряко участие, припомни д-р Моллов. Процедурата предвижда изслушване на кандидатите в Народното събрание, след което парламентът трябва да пристъпи към избора им.

Държавният глава обаче има правомощия при назначаването на т.нар. „трима големи“ в съдебната власт – председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главния прокурор.

„Президентът може да върне веднъж избора на Висшия съдебен съвет, който може или да го потвърди, или да избере друго лице“, уточни д-р Моллов.

Той определи това правомощие като своеобразно отлагателно вето.

По думите му с полагането на клетвата на 19 януари 2027 г. Илияна Йотова ще започне новия си петгодишен мандат, като ще продължи да изпълнява конституционните правомощия на държавния глава.

Теми: Илияна ЙотоваКирил ВълчевКонституционен съдпрезидентски мандатСтоил МолловЦентрална избирателна комисия

Още по темата

Всички →
X