България е трета в ЕС по ръст на цената на тока за бизнеса
Докато токът за бизнеса в ЕС поевтинява, в България цената му се повишава с 14,2% – третият най-голям ръст сред държавите членки.

Европейският пазар на електроенергия демонстрира съществено разминаване между общата тенденция и развитието на цените в България. През първата половина на 2026 г. електроенергията за небитовите потребители в Европейския съюз поевтинява, докато българският бизнес е изправен пред едно от най-сериозните увеличения на цените сред държавите членки.
Според данните на Евростат средната цена на електроенергията за небитовите потребители в ЕС достига 0,18 евро за киловатчас. Това е понижение от 2% спрямо второто полугодие на 2025 г. и от 5,4% на годишна база.
България обаче се движи в противоположна посока. Цената на електроенергията за бизнеса у нас нараства с 14,2% – третото най-голямо увеличение в ЕС. По-сериозен ръст е регистриран единствено в Швеция – 18,8%, и Финландия – 18,7%. Общо осем държави отчитат поскъпване, докато в останалите преобладава тенденцията към понижение.
Парадоксът е, че въпреки това увеличение българските предприятия продължават да плащат под средноевропейската цена. Средната стойност за страната е 0,1452 евро за киловатчас при 0,1800 евро за ЕС. Разликата обаче не омаловажава натиска върху производствените разходи. Двуцифреното поскъпване е особено чувствително за енергоемките производства, при които електроенергията представлява съществен компонент от себестойността на продукцията.
Съвсем различна е позицията на България при домакинствата. С цена от 0,1341 евро за киловатчас страната заема трето място в ЕС по най-евтина електроенергия. По-ниски стойности са отчетени в Унгария – 0,1139 евро, и Малта – 0,1268 евро. Средната цена за домакинствата в Съюза е 0,2832 евро за киловатчас. Така българската стойност е по-малка от половината от европейската средна.
Най-скъпо електроенергията за домакинствата струва в Ирландия – 0,3871 евро за киловатчас, Германия – 0,3618 евро, и Белгия – 0,3575 евро. Съпоставката показва значителни различия между националните енергийни пазари, но номиналните цени не отчитат сами по себе си покупателната способност и доходите на населението. Показателен е и случаят с компенсациите за българския бизнес. Според Евростат през първото полугодие на 2026 г. не са извършвани реални плащания по програмата за компенсации на небитовите потребители, пише БГНЕС.
Русе
Бяла
Две могили
Ветово
Сливо поле
Иваново
Борово
Ценово



