Пеканов защити избора на УНСС за представяне на бюджета

„Разбирам, че решението ни да представим ясно, прозрачно и в детайл новия бюджет в най-големия икономически университет в България, вместо отделени и скрити от публиката на трибунка в министерството или под светлините на Гранитна зала, е скандално и непростимо. Все пак има и други теми, за които е хубаво да говорим – такива са трите одитни доклада на Сметната палата от началото на тази седмица. България има структурни проблеми с публичните финанси. И тези проблеми са възникнали с бюджетните решения в периода от 2020 до средата на 2026 г.“ Така вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов отговори на критиките, че бюджетът ще бъде представен в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Проектобюджетът за 2027 г. ще бъде представен официално днес, 6 ноември, в УНСС. Началото е в 13:00 ч. в аула „Максима“, съобщиха от Министерството на финансите.

В публикацията си Атанас Пеканов коментира и одитните доклади на Сметната палата, които според него показват натрупани с години проблеми в управлението на публичните финанси. Той посочва ръста на разходите за персонал, намалените данъчни приходи, нарастващата зависимост на пенсионната система от държавния бюджет и недостатъчно обезпечените инвестиционни програми.

В този период разходите за персонал са нараснали със 114% – от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв., или с близо 13 млрд. лв. Темпът на увеличението им изпреварва този на данъчните приходи с 25,3 процентни пункта, както и този на икономическия растеж. Над 90% от увеличението през 2025 г. е концентрирано в едва 11 от 45 разпоредители с бюджет, като около 60% от този ръст е в сектор „Отбрана и сигурност“. Основен фактор са механизмите за автоматично увеличение на възнагражденията, които превръщат разходите в постоянен ангажимент, посочва Пеканов.

По думите му редица данъчни решения, предприемани от правителствата през тези години, са ограничавали приходите. „Намалените ставки на ДДС са стрували на бюджета 1,48 млрд. лв., а повишаването на прага за регистрация по ДДС – 1,42 млрд. лв. Общият кумулативен ефект от анализираните мерки върху данъчно-осигурителните приходи е едва 44,9 млн. лв. в положителна посока. Разбирай – не е правено кой знае какво, за да стои държавата на по-стабилна основа“.

На разходната част все повече тежи и трансферът за покриване на дефицита в държавното обществено осигуряване, смята той. „Разходите на ДОО нарастват с 91% – от 14,28 на 27,28 млрд. лв. Приходите от осигурителни вноски покриват едва 54,9% от разходите при 59,9% през 2020 г. Зависимостта от държавния бюджет надхвърля 12 млрд. лв. годишно. Одитът показва, че паралелно с това отслабва връзката между осигурителния принос и пенсията“.

Според Пеканов правителствата през този период са залагали инвестиционни програми, без да осигурят достатъчно средства за изпълнението им. През 2024 г. планираните разходи по националната и общинската инвестиционна програма са надхвърлили с повече от 32% общия лимит за капиталови разходи, а през 2025 г. общинската програма отново не е била финансово обезпечена. Така са натрупани ангажименти, чието изпълнение се прехвърля към следващите бюджети.

Той откроява и проблеми в работата на АПИ. По думите му агенцията е забавяла с години окончателното одобряване на вече извършени дейности, като го е обвързвала с наличието на бюджетни средства. В резултат разходите не са били отчитани своевременно, а реалните задължения са оставали извън отчетите.

По думите на Пеканов натрупаните през годините проблеми са довели до траен структурен дефицит, който се е увеличил от 2,6% до 4,1% от БВП в периода 2020–2025 г. Той посочва, че постоянните държавни разходи нарастват по-бързо от приходите, а държавният дълг се използва за покриване на текущи бюджетни нужди. Според него социалната и доходната политика не е била подкрепена с достатъчно финансови средства, което ще наложи в бъдеще повишаване на данъците, ограничаване на разходите или поемане на още дълг.

Пеканов подчертава, че проблемите са се натрупвали с години и решаването им няма да бъде лесно. Той уточнява, че част от мерките за социална подкрепа са свързани с европейски препоръки и национални политики за намаляване на бедността. По думите му проектът на Бюджет 2027 ще включва както мерки за фискална консолидация, така и значителен социален пакет.

Теми: Атанас Пекановбюджет 2027Министерство на финанситепублични финансиСметна палата