Колекцията на Васил Ковачев пази природната история на Русе

Морска лисица, кримски гущер, високомуцунеста морска игла. Това е малка част от стотици екземпляри, които са били препарирани с научна цел в Русе преди повече от 100 години. Днес богатата колекция е изложена в екомузея с аквариум в крайдунавския град. Кой е човекът в основата на този огромен труд и имал ли е досег с така популярните в региона мамути?

Колекцията на Васил Ковачев съдържа над 450 стъкленици с животински екземпляри и около 900 листа с хербарий. Русенецът е роден през 1866 г. и е сред пионерите на естествените науки в годините след Освобождението. Поради липсата на информация в онези времена той се самообразова. След това става учител, за да може да предаде любовта към науката и природата на другите.

Красимир Киров – уредник в отдел „Природа“ на РИМ-Русе: „Във функцията си, когато стъпва като учител в Русенската мъжка гимназия, той е разбрал, че трябва да помогне по някакъв начин на тези ученици да станат бъдещи негови колеги. Но как да стане това? Единственият начин бил той да създава помагала, учебници, определители, за да може да се случи това нещо.“

Природоизпитателят осъзнава, че не трябва да отегчава учениците със суха информация. Той залага на методи, които се използват и до днес, за да развие младежкия им ентусиазъм за приключения и открития.

Красимир Киров – уредник в отдел „Природа“ на РИМ-Русе: „Прави един коренно различен метод на обучение – взима ги на терен, както се казва в съвремието, да събират материали. И се събират от растения, животни, каквото се сетите. И всичко това отива в колекциите на Русенската мъжка гимназия.“

Благодарение на тази колекция е създаден отдел „Природа“ към Историческия музей в Русе. Така делото на учения е продължено през годините, за да видим днес в екомузея уникални артефакти.

Сред тях е зъб от праисторически слон, живял преди около 15 милиона години.

Също така единствената в света запазена долна челюст на най-ранния вид евразийски мамут. А Русе и мамутите имат своята история.

Проф. Николай Ненов – директор на РИМ-Русе: „Оказва се, че имаме 150 години от откриването на мамутски кости за първи път в река Дунав тук при Русе. Един много значим местен жител – Георг Силаги, който е професионален революционер – участва в Полското въстание, аптекар в Русе – открива първата аптека, Силаги открива мамутски кости и ги изпраща в Будапеща, където са приети в местен музей.“

Тогава Васил Ковачев е бил дете. Когато е разбрал за находката на Силаги, вероятно е мечтал някой ден да открие и своя мамут. И мечтата става реалност.

Красимир Киров – уредник в отдел „Природа“ на РИМ-Русе: „Вървят едни изкопни строителни работи покрай създаването на бирената фабрика и тогава работниците се натъкват на едни странни камъни, които всъщност представляват кости на космат мамут. И така през 1894-1995 излиза статията, Васил Ковачев прави първото си палеонтологично проучване и публикация на косматия мамут, който през 2026 г. отново стана част от нашите фондове от находката от Ряхово.“

От смъртта на Васил Ковачев са изминали точно 100 години. Той няма научна титла и е сравнително слабо познат. Все пак има кръстен на него вид растение – ковачевият зановец. Приносът му за просвещението на българите обаче е неоспорим заради всички представители на флората и фауната, които описва за пръв път и заради искрата за знание, която запалва в толкова хора. Времето минава бързо, спомените избледняват. В екомузея в Русе обаче споменът за един буден млад човек е запазен. И когато гледаме останките от мамута, намерени през тази година, ще знаем откъде е започнало всичко.

Теми: Васил КовачевЕкомузей с аквариуммамутски останкиРегионален исторически музей РусеРусе