Експерти разясняват кога глобите на пътя могат да се обжалват
Експерти разясняват кои фишове могат да се оспорят и кога плащането на санкцията лишава водача от възможност за обжалване.

Подвежда ли държавата шофьорите за правото им да оспорват наложени глоби? Защо върху част от фишовете е изписано, че не подлежат на обжалване, при положение че законът предвижда възможности за защита? И колко водачи плащат санкции, без да знаят, че могат да потърсят правата си в съда?
Над 144 милиона евро са наложените санкции за нарушения на пътя през първите десет месеца на годината, показват данните на МВР. От тях вече са събрани близо 108 милиона евро.
Вече 35 години Явор Давидов е зад волана. Признава, че през годините е допускал нарушения, най-често за превишена скорост и неправилно паркиране. Преди време обаче получава глоба, с която не е съгласен, и решава да я оспори. Процедурата се оказва дълга и сложна.
„Минаха години в дела, в ходене по съдилища, отлагане и накрая се отказах. Платих си. Процедурата ми се вижда усложнена и дълга“, разказва той.
Явор смята, че всеки има право да обжалва, ако не е съгласен с наложената му санкция, но това изисква време и търпение, с които не всеки разполага.
На друго мнение е председателят на Асоциацията за квалификация на автомобилистите Красимир Георгиев, който редовно оспорва спорни санкции.
„Няма наложена глоба, която да не може да се обжалва“, категоричен е той. Според него проблемът е в начина, по който част от разпоредбите на Закона за движението по пътищата се тълкуват от контролните органи.
Особено спорен е надписът върху някои бланки: „Фишът за глоба не подлежи на обжалване“. Георгиев определя това послание като подвеждащо и противоконституционно. Припомня и решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата, изключваща съдебното обжалване на глоби до 50 лева.
По думите му много шофьори не познават правата си и приемат написаното върху фиша за окончателно. Допълнително ги мотивира възможността да платят с 30% отстъпка.
„Българинът бърза да го плати, без да знае, че с плащането този фиш вече влиза в сила. И тогава губи правото на обжалване“, обяснява Георгиев.
От МВР отговориха за bTV, че поставянето на надписа върху бланките не представлява нарушение на Конституцията или действащото законодателство. Според ведомството той обозначава единствено липсата на възможност за самостоятелно съдебно обжалване на този вид фиш.
Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи обръща внимание, че решаващо значение има не размерът на глобата, а видът на документа.
Той разграничава три основни вида фишове. Първите са тези за неправилно паркиране, които се поставят на автомобила. Те подлежат на обжалване. Същото важи и за електронните фишове, които най-често се издават за превишена скорост, засечена с камери.
Различен е случаят с фиша, съставен на място от полицейски служител, когато водачът е спрян за проверка и е установено нарушение. Ако шофьорът се съгласи с него и подпише документа, санкцията не подлежи на обжалване. Ако не е съгласен, трябва да му бъде съставен акт, въз основа на който впоследствие се издава наказателно постановление. То вече може да бъде оспорено по съдебен ред.
Срокът за обжалване е 14 дни от връчването на съответния акт или наказателно постановление. Тодоров признава, че съдебните процедури понякога продължават повече от година.
Допълнително усложнение създават и новите технологии. Камерите вече могат да засичат не само превишена скорост, но и преминаване на червен светофар, неправилни маневри, шофиране без предпазен колан или използване на мобилен телефон зад волана.
Затова според експерта границата между нарушенията, установени при полицейска проверка, и тези, регистрирани автоматично, става все по-трудна за разграничаване от водачите.
Статистиката на МВР показва, че от 1 януари до 5 ноември тази година наложените санкции от фишове и наказателни постановления са за 144,617 милиона евро. Платени са 107,945 милиона евро, а непогасените задължения възлизат на 36,672 милиона евро.
За цялата 2025 г. наложените глоби са били за 128,338 милиона евро, от които събрани са 111,943 милиона евро.
Според Красимир Георгиев зад тези цифри стои и друг проблем – отговорността за неправомерно наложените санкции. Той настоява да стане ясно колко обезщетения са изплатени на граждани, спечелили дела срещу контролните органи.
И двамата експерти са категорични, че глобите трябва да се събират, но контролът на пътя трябва да бъде не само санкциониращ, а и превантивен. За да има доверие между шофьорите и полицията, водачите трябва да познават правата си, а институциите – да прилагат закона ясно и последователно.
Теми: Закон за движението по пътищатаИлия ТодоровКрасимир ГеоргиевМВРобжалванефишове за глоби
Русе
Бяла
Две могили
Ветово
Сливо поле
Иваново
Борово
Ценово



