Мартин Владимиров настоява за край на въглищните централи
Мартин Владимиров призовава за отказ от въглищните централи и за целево използване на средствата от въглеродните квоти в подкрепа на уязвимите потребители.

Въглищните централи в България трябва да умрат, а страната ни няма нужда да развива нови ядрени мощности. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ по време на климатичната конференция на ООН в Анталия Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията и колумнист за информационна агенция „Ройтерс“. Защо цените на тока в България се държат изкуствено ниски и какво е необходимо, за да могат потребителите да участват в свободния енергиен пазар – ще чуете в интервюто на специалния ни пратеник на КОП31 Мария Петрова с Мартин Димитров
Сред водещите теми на 31-вата климатична конференция на ООН са въпроси като договарянето на цел до 2035 г. 35 процента от енергията по света да идва от електричество, осигуряването на конкретни действия за намаляването на емисиите на парникови газове, както и финансиране за развиващите се държави, които са най-силно засегнати от последствията от климатичната криза. По отношение на електрификацията Европейската комисия вече представи през юли план за ускоряване на преминаването от изкопаеми горива към 35 на сто електрическа енергия към 2035 г. България е в добра ситуация по отношение на електрификацията, разяснява Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
„България в този контекст е една от най-напредналите държави в Европейския съюз. При нас икономиката е изключително електрифицирана, тъй като голяма част от домакинствата са преминали вече на електроенергия при отоплението. Индустрията до голяма степен е електрифицирана с малки изключения. Най-тежката индустрия – торовите заводи, циментовите заводи и стъкларските заводи – те използват природен газ. Но ролята на природния газ и на въглищата в индустрията намалява. Много от тези сектори могат да се електрифицират напълно, а пък там, където е невъзможна електрификация, е възможно заместването на използването на въглища и природен газ с алтернативни горива – дали биомаса, дали водород, дали алтернативни нови типове синтетични горива, които навлизат на пазара. Така че пълната електрификация или премахването на емисиите в тези сектори е абсолютно възможно.
Там, където остава най-трудна електрификацията и съответно декарбонизацията, е мобилността, защото навлизането на електрически автомобили в България е доста бавно на фона на темповете в други държави, независимо че цените на горивата са много високи, а те остават доста по-ниски от средните в Европейския съюз и това все пак кара много от потребителите да залагат на личните автомобили. Нямаме достатъчно инвестиции в железопътен транспорт, както и междуградски автобусен транспорт.
Това са много дълбоки промени във функционирането на българската икономика, като цяло на европейската икономика, които минават през тежки политически действия, не всички от които са популярни. Но финалният резултат е не само по-чиста енергия, по-чиста икономика. Финалният резултат е по-конкурентна икономика“, обясни директорът на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.
„Парадоксът, впрочем, във връзка с КОП31, защо България е най-електрифицираната държава в Европейския съюз? Първо, защото съветска власт, нали, електрификация – съветска власт. Второто нещо, защото цените на електроенергията в България се държат изкуствено ниски, както за бита, така и за индустрията. И съответно, разбира се, все пак в един момент хората правят икономически рационален избор да се електрифицират и да използват повече електроенергия, защото им излиза по-евтино.
Има тарифен дефицит между цената, която НЕК плаща, за да закупи електроенергията, и цената, на която се продава на крайните потребители. Сега ЕРП-тата директно купуват. Всъщност НЕК вече не е посредник, но същият модел горе-долу. Тази разлика се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система. Този фонд събира средствата от продажбата на квоти въглероден двуокис, защото това е свързано с цялото КОП.
Тези квоти, които ние имаме в излишък, защото сме просто нисковъглеродно интензивна икономика и нямаме нужда толкова много емисии, ние имаме излишък, но този излишък средствата от него трябва да се използват за определени неща. Комисията е казала: те трябва да се използват за намаляване на енергийната бедност и за ускоряване на енергийния преход. А ние ги използваме по следния начин – използваме ги да финансираме въглищните централи, което е перверзно. Ние продаваме квоти въглероден двуокис, за да емитираме повече въглероден двуокис.
Тези средства трябва да се използват таргетирано – енергийно бедните уязвими групи трябва да бъдат подпомогнати. В България процентът на енергийно бедни е около 20 на сто. Тези 20 на сто наистина трябва да бъдат подкрепени, но трябва да бъдат подкрепени таргетирано. Тези средства трябва да отиват за енергийната им ефективност, за закупуване на по-нови енергийно ефективни уреди, за дотации към сметките им под формата на кеш“, заяви Мартин Владимиров.
В отговор на въпроси, поставени от БНР още преди КОП31, от Министерството на енергетиката уточниха, че планът за електрификация на Европейската комисия предвижда редица мерки за по-активно участие на потребителите, развитие на гъвкавостта на потреблението, интелигентното управление на енергията и намаляване на разходите в електроенергийната система.
От енергийното министерство посочват, че планът създава допълнителен стимул за развитие на пазарно ориентиран модел и за разширяване на възможностите за потребителите да се възползват от динамични цени и услуги за гъвкавост.
В същото време от ведомството уточняват, че сам по себе си планът на Брюксел не представлява решение за конкретния модел и срокове за либерализация на пазара за домакинствата в България, като тези въпроси са свързани с националната нормативна рамка, включително по отношение на защитата на уязвимите потребители и функционирането на пазара на дребно.
Мартин Владимиров обясни какво е необходимо да се случи за активното включване на потребителите на енергийния пазар и защо според него към момента това не е налице.
„Енергийните общности имат нужда от предвидим административен процес за регистриране. Те да могат да функционират, без да им се налагат ограниченията, които имат търговските представители на електроенергийния пазар. Тоест да не бъдат третирани като електроенергийни търговци, а като общности, където различни членове на тази общност сами избират да се включат в общ механизъм, в който си разпределят енергийното производство и съответно енергийното потребление. Тази енергия, която се произвежда от енергийната общност, да може след това да се отдава на мрежата и потреблението след това на електроенергия на общността да се нетира.
Един от големите проблеми като цяло на децентрализацията, на това домакинствата да използват фотоволтаици да произвеждат електроенергия е, че те не могат да отдават излишната електроенергия на мрежата и не могат след това да си приспадат тази отдадена електроенергия към сметката за собственото си потребление. Защо? Защото българските ЕРП-та блокират тоя процес масирано. и го правят от години. Те не искат от една страна да губят клиенти, защото когато си направиш собствена фотоволтаична централа, ти вече не си техен клиент по същия начин. И второ, не искат да се занимават с осчетоводяването на тези двустранни потоци на електроенергия. Имат разходи и по администрирането на мрежата, които се увеличават заради това нещо, т.е. те нищо не печелят от ситуацията.
Как да бъде така, че хем ЕРП-тата да са щастливи, хем домакинствата да могат да се възползват от децентрализацията? Начинът е да се промени ценообразуването на електроенергията за бита в КЕВР, така че тези разходи на ЕРП-тата за допълнително администриране и за присъединяване на енергийни общности и на малки потребители на електроенергия да се компенсират адекватно в цената. Какво означава това? Означава цената на електроенергията за бита да се повиши. Става въпрос да се повиши 5-6%, което е нищо на фона на това, че българската електроенергия за бита е най-ниската като себестойност в целия Европейски съюз.
Но никой не иска да си го позволи това от политическа гледна точка. ЕРП-тата съответно не натискат. Те предпочитат сегашния модел, защото си имат фиксирана печалба, а държавата защо да се вкарва в политически обяснения, че трябва да вдигат цената на електроенергията и всичко това се натиска надолу“, посочи енергийният експерт.
По данни на министерство на енергетиката в България към момента са инсталирани близо 7500 MW възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), от които близо 6800 MW соларни централи. От ведомството допълват, че към тази картина трябва да бъдат добавени и системите за съхранение на енергия от батериен тип, които вече участват в покриването на товарите в системата основно във вечерните часове и към момента достигат инсталирана мощност от над 6000 MW.
Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията описва случващото се през последните години в страната ни като трансформация на енергийната система.
„За две години, без почти никакви публични средства или дори минимални – те даже са европейски, на практика данъкоплатците не са ги усетили – България се трансформира електроенергийно с инвестициите в батериите. Ние построихме еквивалента на шест ядрени блока в рамките на 24 месеца.
Защо ни е да строим два нови ядрени реактора, когато можем да построим просто още толкова батерии за 12 месеца? Няма нужда да строим, защото не излиза сметката, не толкова от екологична или друга гледна точка. Тези реактори ще струват нещо от порядъка към 25 милиарда долара, ресурс, който България трябва да извади. Може да не го извади директно под формата на субсидия и под формата на държавни разходи за строителството, но ще ги извади под формата на гаранция за изкупуване на електроенергията от тези два нови блока при минимална цена. И тъй като реакторите ще бъдат пуснати в експлоатация най-рано 2043-2045 година, по наши изчисления, тогава, както има една българска поговорка „я камилата, я камиларя“. Тогава не знаем каква ще е цената на електроенергията. Тя може да се е сринала заради наслояването на пазара с евтини ВЕИ източници и батерии.
И второто, не знаем дали цялостната структура на потребление на енергия няма да се променило, така че тези реактори просто да не са необходими, да има свръхпредлагане на електроенергия. На кой ще продаваме този излишък от електроенергия? Да, от една страна това може да доведе до срив на цената на пазара на утрешния ден, но тъй като ние сме гарантирали една висока цена на изкупуване, за да може проектът изобщо да бъде построен, някой ще плати тази цена под формата на по-високи данъци. Т.е. може би ще имаме по-ниска цена на електроенергията заради себестойността на ядрената енергия, но от гледна точкаданъчна тежест, от гледна точка държавните разходи, дълг и т.н.
Това е заробване на страната и заробване на следващото поколение в нещо, което може би изобщо ни не трябва. Когато единственото, което е необходимо в момента на енергийния преход, е намаляване на регулациите, на административната тежест, така че на чисто пазарен принцип без никакви субсидии тези инвеститори да разгърнат своя потенциал и, например. да изпълнят 5 GW вятърни проекти в Североизточна България, които са блокирани административно и политически. Тези проекти, например, ще увеличат производството на електроенергия именно вечер и през зимата, когато България най-много има нужда от допълнителна електроенергия в пиковото потребление. Вместо да използваме газ от Гърция и да използваме въглищни електроцентрали, ще използваме вятърни. И това ще е безплатно за държавата. Държавата няма да даде един цент за това нещо, освен да предостави необходимите пазарни и регулаторни условия на инвеститорите“, каза Мартин Владимиров.
Експертът изрази категорична позиция и относно топлоелектрическите централи с изкопаеми горива като въглища.
„Въглищните електроцентрали в България трябва да умрат. Толкова е просто. Българската електроенергийна система няма нужда от въглищните електроцентрали, няма да се случи нищо, няма да има апокалипсис нито на пазара, нито при сигурността на доставките, има достатъчно алтернативи.
България е огромен нетен износител на електроенергия, един от най-големите в Европейския съюз. Част от причината е именно изкуственото субсидиране на въглищните централи, които създават излишък от електроенергия. Въпреки тези излишъци, цената в България, понеже се определя на регионален принцип и понеже се определя от суровината, която изчиства пазара – това са въглищата и газа – тя така или иначе ще е висока и с, и без въглищата. Това няма да окаже влияние. Цената на пазара не се определя от това какъв ти е точно миксът в момента, за съжаление, все още.
Но със сигурност данъчното бреме върху всички нас ще намалее, ако се спрат субсидиите за въглищни централи, а хората в Раднево ив Гълъбово ще дишат по-чист въздух“, заяви енергийният експерт Мартин Владимиров.
Теми: България"въглищни централиелектрификацияКОП31Мартин ВладимировЦентър за изследване на демокрацията
Русе
Бяла
Две могили
Ветово
Сливо поле
Иваново
Борово
Ценово



