Четвъртък, 19 ноември 2026 · Русе

Новини от Русе и региона

Подкасти
Русе сега

Велислава Делчева: В 31% от случаите насилието у дома е срещу деца

Велислава Делчева посочва, че в 31% от случаите с индикации за насилие у дома то е насочено към деца. Омбудсманът призовава за превенция и реформа в детското правосъдие.

19 ноември 2026, 10:04 6 мин четене
Велислава Делчева: В 31% от случаите насилието у дома е срещу деца
Снимка Пресцентър на Омбудсмана

На 22 ноември институцията на Омбудсмана, представители на мотоклубовете, Зонта клуб „Света София“ и организации, които помагат на жертвите на насилие, заедно организират мотошествие по повод Международния ден срещу домашното насилие.

На 19 ноември пък отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца – физическо, сексуално и психо-емоционално.

Пред БНР Омбудсманът Велислава Делчева коментира:

„Крайно време е, според мен, държавата да сложи детето в центъра на всички свои политики. И като казвам „държавата“, нека да сме наясно, че не само държавата има отговорности по отношение на това нашите деца да растат едни достойни, отговорни граждани. Както е казал българинът: „Едно дете се отглежда от цяло село“. Не можем да виним само родителите. Всеки един от нас, като член на това общество, носи отговорност тези деца да не порастват по такъв начин. И веднага ще направя препратка и към кампанията, която инициирам в неделя: „Домът е обич, не страх!“. Именно защото има изследвания, които показват, че в 31% от случаите, когато има някакви индикации за насилие в дома, това насилие е насочено към децата.

Основното послание, което искам аз да отправя, заедно с представителите на мотористите, със Зонта клуб и другите неправителствени организации, които се борят срещу домашното насилие, е да бъдем непримирими не само към проявите на домашно насилие, а към всяка една проява на агресия, на която сме свидетели. Крайно време е ние да спрем да обръщаме глави и да се правим, че не виждаме какво става с нашите деца“.

Има законодателни предизвикателства по отношение на детското правосъдие и реформирането на системата, коментира Делчева:

„Тази реформа се започва сигурно за десети път и не постигаме нищо, защото това осъзнаване във всеки един от нас – за това, че ние трябва да работим върху превенцията, а не върху наказанието, и че в случаите, когато се е стигнало все пак до наказване на детето, ние не трябва да го стигматизираме, а трябва да положим максимални усилия да го ресоциализираме – докато това осъзнаване не стане в нас като в общество, тази реформа е обречена на провал“.

Омбудсманът обаче каза пред „Хоризонт“, че е оптимист за провеждането на истинска реформа.

„Затова съм поела личната си отговорност да присъствам на всяка една среща, независимо дали е експертна, дали е на ниво министри, на каквото и да е ниво, да присъствам на тези срещи, да участвам активно, за да съм сигурна, че тази реформа този път ще тръгне и че този път ще тръгне в правилната посока.

Освен всичко друго, смятам, че омбудсманът тук има още една много важна позиция – първо, че сме превантивният механизъм и аз мога да дам много познания и експертност на работните групи, и на следващо място бих могла да бъда, а и смятам, че успявам в голяма част от случаите да бъда, този медиатор между институциите, когато е необходимо, включително и да представлявам гласа на неправителствените организации. Виждам моята роля много отговорно и поемам ангажимента наистина да присъствам на всяко едно заседание, за да съм сигурна, че нещата поне ще тръгнат“.

В ефира на „Преди всички“ омбудсманът сподели и за развитието по темите за децата без родителска грижа и готвените промени в Закона за здравето относно децата и хората с увреждания:

„Бях неприятно изненадана от законопроекта, който беше внесен в Закона за личните асистенти. Ще следя тази дискусия, когато наново бъде внесен законопроектът – да не бъде направено без участието не само на майките на деца с увреждания, на хората с увреждания, на неправителствените организации, защото това е най-малкото изискване от стандартите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Това е вторият път, в който аз засичам, че се опитват да се прокарват законопроекти по бързата писта, без да се направи широко обсъждане. Конституционният съд обяви техния опит за промъкване през Закона за държавния бюджет за 2026 година за противоконституционен.

Ще участвам активно в тези дебати и ще преценя на един следващ етап, ако бъдат приети тези мерки в Кодекса на труда, дали да не сезирам Конституционния съд отново. Когато се предприемат мерки, те трябва да са пропорционални на целта. Не може такива мерки, в които се орязват осигурителни и трудови права на хората, да минават през такова обяснение – че отново трябва да се борим със сивата икономика. Виждам няколко текста от Конституцията, които биха могли да бъдат засегнати от такова законодателно решение“.

Институцията на омбудсмана може да модерира дискусията, за да се гарантира справедливост за хората с увреждания, категорична е Делчева:

„Все пак е положително това, че се предвижда една такава комплексна оценка, която включва медицинска оценка, включва и оценка за това, за функционалността на хората с увреждания и която след това ще даде възможност и да се направи така наречената „оценка на индивидуалните потребности за подкрепа“. Но има няколко неща, които ме безпокоят.

На първо място трябва да се направи ясно разграничение между тази медицинска оценка на функционалния дефицит и оценката на индивидуалните потребности. В момента в представения законопроект не виждам например орган, който ще прави тази оценка на функционалния дефицит. Знаем, че ТЕЛК-ът се прави от съответните комисии, но в законопроекта аз не откривам нещо такова, такъв орган. Предполагам, че те си представят как това ще мине през подзаконов нормативен акт, което обаче за мен е несъстоятелно, защото когато трябва да определиш орган, който ще извършва такава основна дейност, това не може да бъде направено от един подзаконов нормативен акт, който обикновено се приема само от Министерски съвет и който отново би могъл да не мине през съответното обсъждане. На следващо място, трябва много ясно да си дадем сметка, че освен тази медицинска част, трябва да се вземат предвид и някои социални, икономически, семейни, трудови обстоятелства, които всъщност не могат да бъдат основание при увеличаването или намаляването на процента. Нека да си дадем сметка, че когато имаме един човек, например с диагноза „инсулт“, има различни степени, в които неговата функционалност е засегната“.

Делчева даде пример, че човек с диагноза инсулт би могъл да бъде абсолютно неработоспособен или напълно работоспособен и в тези два случая подкрепата трябва да е различна. Тя даде и оценката си за проектобюджета за 2027 година:

„Има положителни стъпки! Наистина, в голяма част от социалния пакет като цяло, размерите са увеличени. Включително виждам мерки, които съответстват на препоръки, които са отправени от институцията на омбудсмана при обсъждането на бюджета за 2026 година – за помощите за ученици, обезщетенията за безработица и подкрепата за родителите. Но има нещо, което ми се иска – когато се правят тези увеличения, нека да се вземе предвид темпът на обедняване, да се преценява покупателната способност на тези доходи, с които ние оставяме тези хора. Все още минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст остава под линията на бедност. Така че моята позиция е: Добре, финансова устойчивост, но, тя не трябва да се противопоставя на социалната справедливост“.

Теми: Велислава Делчевадетско правосъдиедомашно насилиенасилие над децаомбудсманхора с увреждания

Още по темата

Всички →
X