Древната столица на хетите, в Северна Турция, е гореща точка на археологически интриги вече повече от век. Неотдавна от праха и данните на около 30 000 глинени плочки, открити в тази историческа местност, изплува забележително откритие. Тези артефакти, изписани с клинописно писмо, за пореден път промениха разбирането ни за древните езици и култури, съобщи WECB.
В района на Богазкале-Хатуша се наблюдава непрекъсната археологическа дейност в продължение на повече от 100 години, но работата далеч не е прозаична. Неотдавнашният анализ на тези глинени плочки, много от които са написани на хетско-неситския език – най-старият известен индоевропейски език – откри нещо необикновено. Сред рутинното дешифриране на ритуални текстове изследователите се натъкват на пасаж, написан на неизвестен досега индоевропейски език.
Изненадващата находка е направена, когато специалистите разшифроват ритуален текст, който включва сегменти на неразпознат език. Това откритие беше оповестено в неотдавнашно изявление на германски университет, в което се подчертава значението на находката. Въпреки че конкретните думи на този нов език остават неразгадаеми, заобикалящият ги хетски текст, който отдавна е разкодиран, осигурява контекстуален фон, който подобрява разбирането.
Експерт по клинописното писмо изказа предположение, че този мистериозен език може да произхожда от региона, исторически известен като Калашма – област, която сега обхваща съвременните турски градове Болу и Гереде. Друг учен подкрепи тази теория, като предположи сходство между новооткрития език и лувийския, език, говорен някога в древната Троя.
Не става въпрос само за откриването на нов език, а за задълбочаване на разбирането ни за културния и езиковия пейзаж на хетите. Хетитите са били известни с интереса си към чужди езици и съхраняването на ритуали от различни култури.
Както показват тези открития, сред записите на хетите може да има още езици, които чакат да бъдат открити. Този потенциал превръща продължаващите разкопки в Турция не само в разкриване на миналото, но и в картографиране на сложните езикови и културни мрежи, оформили древните цивилизации.
С всяка разчетена плочка и всеки ред клинопис археолозите не просто научават нещо ново – те си припомнят огромния, взаимосвързан свят на древния Близък изток. Откриването на 3500-годишен индоевропейски език само засили вълнението и ангажираността към тези археологически търсения. С продължаването на изследванията древната почва на Турция със сигурност ще разкрие още повече тайни, доказвайки, че всеки фрагмент глина крие история, която чака да бъде разказана.
