Захар, масло, орехи и вишни са обикновено продукти, които гарантират вкусни сладки. Необикновеното в тези, които приготвиха ученици от 10-ти клас на Професионалната гимназия по туризъм в Русе, е, че са по рецепти на внучка на Баба Тонка.
Практическият урок по готварство започна с кратък образователен разказ на историчката д-р Веселина Антонова за рода Обретенови и неговите наследници. Фокусът е върху личността на Тонка Просеничкова. Кой и как открива нейната тетрадка с рецепти? Доц. Велислава Донева, преподавателка в Русенския университет “Ангел Кънчев“, е ръководител на дипломната работа на Кристина Ангелова, която завършва специалността „Български език и история“.
Темата, по която работи Кристина, е „Проучване на личната библиотечна колекция на Нико Просеничков“, съпруг на Тонка Обретенова. В процеса на работа тя попада на тетрадка с надпис „Орхание“, в която вижда готварски рецепти на френски език. Дава ги веднага на доц. Донева, която разбира, че интересът към тях ще бъде голям. Той е колкото кулинарен, толкова и исторически, защото те допълват представата за живота на Тонка Просеничкова и семейството й.
Краят на това семейство е трагичен. Нико и Тонка Просеничкови са убити без съд и присъда през ноември 1944г. заедно с други русенски интелектуалци. Заровени са в землището на с. Нисово, където и тази година имаше помен за жертвите на комунистическия режим. Специално за помена историчката Веселина Антонова направи първи, сполучлив опит за сладки по рецепти на Тонка Просеничкова. Нов живот на рецептите дадоха учениците от гимназията по туризъм, които работиха повече от час под зоркия поглед на преподавателките Мариела Добрева и Румяна Стоянова. Крайният резултат бяха три вида сладки – с мляко, с орехи и с вишни, а майсторството на десетокласниците – впечатляващо.
Кулинарният урок, подплатен с история от региона, е поредното събитие – част от проекта „PlaceCraft. Пространства за социално възраждане на селските райони“, по който МД “Елиас Канети“ работи в партньорство с няколко държави по поречието на река Дунав: Унгария, Хърватия, Сърбия, България и Румъния. Наследство, култура и туризъм са трите му компонента, а природният парк Русенски Лом е пространството, в което ще се развиват следващите дейности по проекта.
