Рекордно ниските нива на Дунав, които засегнаха и русенския участък на реката, дадоха уникална възможност на археолозите да документират основите на Константиновия мост при античния град Улпия Ескус, днешното село Гиген. Макар обектът да се намира в Плевенско, резултатите от проучването имат пряко отношение към цялото поречие, включително и към района на Русе, тъй като хвърлят светлина върху промените в речното корито през последните близо 1700 години.
Екип от Регионалния исторически музей – Плевен се възползва от ниските води, за да извърши по-прецизно документиране на видимите основи, да проследи трасето на моста и да открие неизвестни досега конструктивни елементи. При нормални обстоятелства тези изследвания са значително по-трудни или напълно невъзможни.
Става дума за изясняване на детайли от начина, по който е бил изграден мостът, и за допълване на информацията от предишни проучвания.
Мостът, открит на 5 юли 328 г. от император Константин I, е най-дългото мостово съоръжение през Дунав от началото на IV век. Той е свързвал Улпия Ескус (с. Гиген) със Сукидава (днес квартал Челей на румънския град Корабия), а общата му дължина е надхвърляла 2 километра. Счита се, че е разрушен около 367 г., като някои хипотези сочат 355 г. – при варварско нашествие или след умишлен пожар, причинен от римляните, за да не бъде използван от врага.
За целия Долен Дунав, включително и за русенския регион, мостът е символ на римското инженерно майсторство и на стратегическото укрепване на северната граница на империята. За България той има особено значение, тъй като започва именно от Улпия Ескус – един от най-важните римски градове по реката.
Снимки: Мартин Милев, Павел Попов
