Рекордно ниското ниво на река Дунав блокира търговията и пътуванията по реката, като ударът се усеща най-силно в Русе. Макар климатичните условия да се сочат като основна причина, експерти са категорични, че кризата е можела да бъде избегната.
Още от 60-те години на миналия век се обсъжда изграждането на хидротехнически съоръжения, които да регулират течението. Това се смята за най-сигурният начин да не се допускат екстремни ситуации като настоящата.
Инж. Валери Иванов – Дунавски драгажен флот: „Ние тая работа преди 40 години я бяхме започнали с изграждането на хидротехническия комплекс. Отначало беше Белене – Чоара, след това го смениха на Никопол – Турну Магуреле. Изхарчени са пари за предпроектни и проектни проучвания и след това работата замря. Ако погледнете сводката за чуждестранните участъци по река Дунав, се вижда, че там, където има баражиране, нивата са плюс.“
Друг вариант за поддържане на корабоплаването е промяна в конструкцията на плавателните съдове.
Инж. Георги Георгиев – речен експерт: „Корабособствениците бяха приели едно решение бъдещите плавателни съдове да бъдат строени с по-малко газене, за да могат при такива плитки води да пътуват, но нито България, нито Румъния не успяха да го направят това нещо. Това иска много инвестиции.“
Специалистите настояват, че изграждането на хидросъоръжения е скъпо, но отлагането му вече не е възможно. До екстремни ситуации в българския участък се стига и заради намалялото драгиране през последните десетилетия, което води до по-голямо затлачване на реката.
Инж. Валери Иванов – Дунавски драгажен флот: „Всяка година реката носи около 15-16 милиона тона наноси. Нея не я интересува кой е на власт в София или Букурещ. Сега е недопустимо 40 години след това, България и Румъния да не се хванем дружно за ръце и Европа трябва да ни помогне.“
Към момента корабоплаването по реката на наша територия е почти напълно спряло, което нанася сериозни вреди на търговията и туризма в Русе и региона.
