През юли 1992 г. 15-годишна ученичка звъни на вратата на местния клон на Младежкия фронт – крайнодясно студентско движение в Рим – и моли да бъде допусната вътре.
Групата радикали, съставена изцяло от мъже, я посреща с недоумение, докато тя подава молбата си да се присъедини към тяхната кауза. Постепенно обаче момичето печели одобрението им, като поема една след друга лидерски роли в процеса на издигане в редиците. 30 години по-късно Джорджа Мелони е на път да стане първата жена министър-председател на Италия, начело на дясна коалиция, която спечели на изборите в неделя.
Италия е само на крачка от сформиране на най-крайнодясното правителство от Втората световна война насам. Партията на Мелони „Италиански братя“ получава над 26% подкрепа и ще управлява с „Лига“ на Матео Салвини и с „Форца Италия“ на бившия премиер Силвио Берлускони.
Възходът на Мелони е история за избор на един аутсайдер, след като правителството, ръководено от Марио Драги, се срина. Предупредителните лампички на икономическото табло на Италия мигат, докато Европа се колебае на ръба на рецесията, а на границата на ЕС бушува война.
Като лидер на третата по големина икономика в Европейския съюз, Мелони ще играе важна роля в оформянето на отговорите на блока на тези кризи в хода на тяхното развитие. Затова мнозина в Брюксел и останалите столици в ЕС ще се питат коя е тя всъщност. Какво формира нейните ценности? Откъде идва? Как мисли Мелони?
Отчасти отговорът се крие сред нейните приятели и съюзници от първите дни в Младежкия фронт в Рим, пише Politico. Много от членовете на първоначалната група сега са висши фигури в “Италиански братя”. Някои от тях са готови да се присъединят към Мелони в управлението на страната.
В онзи летен ден на 1992 г. Мелони сигурно е изглеждала като малко вероятен десен радикал. Тя произхожда от твърдо левия квартал Гарбатела в Рим. Училищата като нейното и университетите в района са доминирани от левицата. Самата принадлежност към десницата е била революционен акт.
Според Джорджа Мелони поводът, който я подтиква да се присъедини към Младежкия фронт, е убийството на антимафиотския прокурор Паоло Борселино. Но според нейните другари това, което е затвърдило ангажимента им към каузата, е бил пламенният патриотизъм и импулсът да се бунтуват.
В книгата си “Аз съм Джорджа. Моите корени, моите идеи” Мелони твърди, че левите ѝ учители са превърнали последния ѝ изпит в своеобразен политически процес, докато тя не заплашила със съдебни действия. “Ясно е, че се бунтувахме, тъй като повечето студенти бяха леви”, казва Никола Прокачини от “Италиански братя”.
Местният клон на групата “Младежки фронт” става известен като “Чайките” по името на култовата повест на Ричард Бах “Джонатан Ливингстън Чайката”. Подобно на Джонатан, те са аутсайдери, които се обединяват в по-голяма цел. Според Мелони много от “Чайките” са имали сложен семеен живот и са търсели алтернативно семейство. Собственият ѝ баща, който е гласувал за комунистите, е изоставил семейството.
Членството в “Чайките” не е за хора на непълно работно време. “Политиката им беше всепоглъщащо преживяване, което завладяваше целия ви живот, включително и връзките. За едно събитие на активистите им казаха да вземат телефонните си указатели и да се обадят на приятели извън политиката”, спомня си Прокачини. “Взехме телефоните, но никой от нас нямаше приятели, които да не са в политиката”.
Групата води жестоки войни за територии срещу активисти от левицата, в резултат на които често членовете ѝ получават тежки наранявания. Джованбатиста Фацолари, който сега е сенатор и един от най-близките съветници на Мелони, казва: “Всички от нашето поколение са прекарали няколко дни в болница. Лекуваха ме от рани, счупена ръка. Това беше част от нашата нормалност”. Активистите са се опитвали да защитят момичетата, казва Прокачини, но Мелони дори тогава не е искала специално отношение.
Прокачини твърди, че когато не са се борили с леви активисти, членовете на Младежкия фронт са проявявали удивително интелектуално любопитство към комунистическата и социалистическата политическа теория. През уикендите те пеели песни на леви артисти и оценявали леви писатели като Че Гевара, “защото споделяхме тяхната борба срещу безразличието”, казва Прокачини. Но са били повлияни повече от фантастичните романи – често за неудачници, които се обединяват, за да победят злото. Сред любимите книги на Мелони са били “Сблъсък (“The Stand”) на Стивън Кинг и романите на Толкин.
Въпреки мъжкия свят, който Мелони обитава, понякога това, че е жена, ѝ помага. Нейният тогавашен наставник Фабио Рампели, сега депутат от партията “Италиански братя”, я избира да се кандидатира за провинциален съветник, “защото тя беше непочтителна и сладка едновременно и беше напълно подходяща да разсее образа на твърд, чист крайнодесен “скинхед”.
Когато Мелони става най-младият министър в историята на Италия на 31 години, тя все още живее вкъщи с майка си. Тя избягва правителствения автомобил с шофьор и вместо това пътува до парламента със своето Mini. Тогава е министър на младежта в четвъртия кабинет на Берлускони.
Твърди, че изоставянето от страна на баща ѝ я кара да изпитва чувство за непълноценност, което я кара да работи непрекъснато. За Фацолари “голямата сила на Джорджия е, че тя никога не се чувства напълно спокойна. Тя учи и подготвя неща, които за други биха били рутинни”.
Политическата идеология на Мелони отхвърля прогресивните ценности и прегръща политиката на идентичността. Тя е изградена върху защитата на националните граници, националните интереси и традиционното семейство.
Бойно настроена срещу Европейския съюз, масовата имиграция и “ЛГБТ лобитата”, Мелони получи доверието на разочарованите гласоподавателни и изгради мощен личен бранд. “Аз съм Джорджа – аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка”, обяви тя на митинг в Рим през 2019 г. Тези нейни думи бързо се разпространиха, след като бяха ремиксирани в песен с техно бийтове.
Винаги е била твърдо против наркотиците и абортите, въпреки че настоява, че не би забранила абортите. Възмущава се от това, което смята за “доминация на елитарната левица в обществения дискурс” и по-специално – в академичните среди и съдебната система. “Наричат ни чудовища”, казва тя. Подобни оплаквания са характерни за десните политици по целия свят.
Самата тя се е определяла като войник, а политиката – като нейна “мисия”. Смята, че е щастлива да има партньор и дете. Отдава изключително значение на последователността и на това да остане вярна на политическите си корени, като често се притеснява как 15-годишният Мелони би оценил решенията ѝ сега, казва Прокачини: “Тя много държи на това емоцията, която я е накарала да се занимава с политика като тийнейджърка, да не бъде покварена”.
Това възприятие за постоянство послужи и на нея, и на “Италиански братя” през няколкото бурни години на нелеки коалиционни правителства, пандемия и икономическа несигурност, като ѝ помогна да отнеме гласове от десния съперник – партията “Лига”.
Но във външната политика Мелони показа, че е готова да се развива и адаптира. През 2018 г. тя описа изборната победа на Владимир Путин като представляваща “недвусмислената воля на руския народ”. А в книгата си, публикувана миналата година, похвали италиански лидери като Бетино Кракси и Силвио Берлускони за това, че според нея са се противопоставили на САЩ.
След нахлуването на Русия в Украйна, в желанието си да бъде възприемана от международната общност като умерена, Мелони безрезервно се присъедини към САЩ и НАТО.
Въпреки че има възможност за гъвкавост, когато политиката го изисква, Мелони разчита на сплотена група от съюзници, които са с нея от години. Сестра ѝ и зет ѝ също са в партията. Кръгът, по думите на един бивш депутат, е “затворен”. Понякога лоялността и споделените битки са по-важни от опита.
Екипът ѝ трябва да се справи с нейните странности и високи стандарти. Тя пише само на ръка с главни букви и изисква всичко, което трябва да прочете, да бъде отпечатано на една страница с шрифт Segoe, размер 12.
Вкъщи също е привърженик на това всичко да е подредено. Има едноцветен гардероб. Като тийнейджърка е била тормозена заради теглото си, а сега се самопризнава за “пристрастена към спорта” и винаги избира хотели, където може да тича. Ако спре, съзнанието ѝ “се превръща в нещо като тенджера под налягане”, пише тя в книгата си.
Когато трябва да вземе решение, тя не го прави сама. Първо се консултира с тези, които познават темата, казва Фацолари. В книгата си тя цитира Киплинг: “Силата на вълка е в стадото. Силата на стадото е вълкът”.
По-голямата част от “Италиански братя” се познават от 30 години. “За това време всички ние сме открили силните и слабите страни на всеки от нас”, твърди Фацолари. “Постепенно се извърши подбор на това кой е подходящ да бъде лидер и кой не е”.
И все пак лоялността на Мелони към корените на нейното племе рискува да възпрепятства партията ѝ да се превърне в умерено консервативна. Тя отказва да премахне от логото на “Братята” пламъка, свързан с фашизма, защото той е част от тяхната история.
И все пак управлението в коалиция неизбежно изисква компромиси. Когато политическата реалност я удари и дойде моментът да направи компромис с идеалите си, една 15-годишна ученичка ще я гледа през рамо, с най-строгата присъда от всички останали, пише Politico.
