Първо трябва да бъде човек, а след това диригент, каза в интервю за БТА маестро Димитър Косев, който ръководи оркестъра на Русенската опера.
Той е само на 30 години, но повече от две години е начело на музикантите на културния институт в крайдунавския град. Косев твърди, че е най-младият главен диригент на Държавна опера в България.
“Никога не съм си мислил, че на тази възраст ще бъда главен диригент. Преди това трябваше да завърша дирижиране академично, за да разбера, че то не се учи. Това е една от тези професии, при които ти се посява някаква доза знание. Завършваш дирижиране, научаваш мануалната техника, знаеш как да ръкомахаш пред оркестър, знаеш как да четеш партитури, да познаваш музикалните инструменти, но в момента, в който застанеш пред оркестъра, разбираш, че всички тези знания са може би една десета от това, което ти трябва, за да бъдеш истински диригент”, обяснява Косев.
По думите му оркестрите на Русенската и на Старозагорската опера са го оформили като диригент и личност.
“Успешният диригент трябва да бъде много добър човек, да разпознава хората и да е в пълното си съзнание. Диригентството е много хубава професия, но при нея понякога се появяват форми на залъгване. Има случаи, в които диригентът започва да си мисли, че е повече от другите и че знае най-много. Така живее в илюзорен свят, който му пречи, като губи връзката със себе си и с другите”, обяснява маестро Косев.
Той завършил Националното училище по изкуствата в Русе с пиано при Евгени Желязков. Веднага след това го приели в “Prayner Konservatorium” във Виена, Австрия, със специалност дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер.
“Много съм благодарен на проф. Максимилиан Ченчич, който ни каза, че тази работа няма да стане толкова лесно. Той е роден в Словения, живял е в Сърбия и в Хърватия, а след това 25 години е диригент във Виенската опера. Неговото сурово отношение ни подготви на това, с което ще се сблъскаме, когато станем диригенти. Нещо, което в много други академии не го правят. Там те учат колко красиви ръце имаш, колко си невероятен, страхотен и ти набиват изкуствена сигурност. И в момента, в който излезеш пред оркестър от 55 души, които те гледат и ще те изядат с поглед – може да бъде понякога стресиращо чувство – осъзнаваш, че много добре си знаеш произведението, но си дотам. Но не знаеш как да поздравиш тези хора, нито как да работиш с тях”, обяснява Косев, който преподава дирижиране в Нов български университет.
Понякога оркестърът може да бъде опонент на диригента
По думите му понякога оркестърът може да бъде опонент на диригента. “Изпитанието не е колко добре си знаеш произведението и колко хубаво ще го издирижираш, а как ще работиш с музикантите. Затова моят професор по дирижиране ни учеше да сме безкомпромисни, да сме абсолютно сигурни, дори и да сме направили грешка, тя не трябва да бъде показвана по какъвто и да е начин, защото това се предава на хората отсреща”, обяснява Димитър Косев.
“Преди години тогавашният директор на Русенската опера маестро Найден Тодоров и ръководителят на Старозагорската опера Огнян Драганов ми предоставиха работа, където да се култивирам и да крада занаят. С незнанието си, на 21 години, застанах пред оркестъра на Русенската филхармония и дирижирах концерт. Бях в ръцете на музикантите. Тогава нямаше никакво значение колко добре познавам произведението и дали ще го издирижирам. Музикантите щяха да си изсвирят произведението и бях в техните ръце да ме предразположат, защото можеха и да ме закопаят”, спомня си Косев.
След това маестро Найден Тодоров го поканил да дирижира новогодишния концерт, а по-късно Огнян Драганов го назначил на работа в Старозагорската опера. “Това са неща, които на едно младо момче на 21-22 години във Виена е абсолютно немислимо да се случат”, казва Косев. Според него най-лесното нещо било да остане във Виена, защото родителите му живеят там.
Наскоро имал среща с Найден Тодоров, който сега е служебен министър на културата. “Благодарих му, че ме хвърли в дълбокото. А той ми каза, че така се прави. И ако изплуваш – изплуваш, защото това е сурова професия и в нея няма място за слаби хора”, разказва Косев.
Автор е на инициативата “Русе дирижира операта”
Инициативата “Русе дирижира операта” е на Димитър Косев. “Идеята беше да не чакаме хората да дойдат в нашата зала, а ние да отидем при тях. Така най-интересният, провокативен и комуникативен начин беше да изкарам оркестъра на операта, да си оставя палката и пулта и всеки, който има желание, да излезе и да се престраши да дирижира. За мен това е голямо удовлетворение. Хора, които не са виждали оркестър на живо, да застанат пред него, да го дирижират и някак си да ги запаля за това – за мен е уникално. Това е един от начините да ги накараш да отидат на концерт”, казва Косев.
По думите му, за да може повече млади хора да заобичат класическата музика, трябва да се работи с родителите.
“Те трябва да се възпитават. Родителите са хората, които ще хванат детето си за ръчичка и ще го заведат на спектакъл, на концерт. Те са тези, които трябва да възпитават децата, а ние сме тези, които трябва да възпитаваме подрастващите родители. Според мен това е по-правилният път”, казва главният диригент на Русенската опера.
Маестрото е на мнение, че музиката помага и за преодоляване на разделенията в обществото.
“Тя е универсален език. В музиката човек може да намери успокоение. Често мои близки и приятели, когато ги поканя на концерт, ми казват: – “Е, не мога да дойда, защото ще съм изморен от работа”, а аз им отговарям, че ще си починат, защото ние не сме там, за да ги напрягаме. На сцената сме, за да накараме зрителите да си затворят очите и да се наслаждават на музиката. Какво по-хубаво от това да стоиш на стол, а някой да свири и пее”, казва Димитър Косев.
Според него колаборацията между класическата и комерсиалната музика се прави за привличане на повече зрители.
“Към тези концерти подхождам изключително предпазливо. Те трябва да са качествени, издържани, красиви, да имат хубава програма. Публиката не е глупава, тя вижда кога един концерт е хубав”, казва Косев.
На въпрос как се вижда след 10 години, смеейки се маестрото казва, че се надява да не е “гладен диригент, а поне още главен диригент”.
“Твърде много успях за последните осем години. Не знам дали е хубаво, въпреки че съм човек на т. нар. стъпка по стъпка. Трябва да съм стъпил много здраво на едно стъпало, че да си позволя да се кача на следващото. Така се стекоха нещата в моя живот, че ми се наложи твърде бързо да порасна. Радвам се, че много от нещата се случиха бързо при мен, като се надявам, че ще успея да ги затвърдя”, допълва Димитър Косев.
