Подкрепата за конституционните промени е твърде крехка. Това каза в предаването „Лице в лице“ бившият правосъден министър и настоящ съветник на президента по правни въпроси Крум Зарков.
„Признавам, че е много сложно да се разбере, въпреки че се опитах да не изпусна нито дума от почти 9-часовия дебат в пленарна зала. Промените в основния закон на страната са много важни. Страхувам се обаче, че не мога да кажа какво точно ще се промени в Конституцията на България“, посочи той.
Според него през деня са били направени много заявки за промени и преразглеждане на определени текстове. Той е категоричен, че по ред причини към момента не може да се каже със сигурност как ще изглежда основния закон на държавата след като „сглобката мине през него“.
„Това, което чух току що от Никола Минчев, е, че първото четене е минало със 161 гласа. Това е един глас повече от необходимото, за да продължи процедурата и то по бавната писта. Освен това тук става дума за гласуване анблок – от националния празник през промените във ВСС и стигайки до служебните правителства“, каза още той.
Крум Зарков посочи, че от 1991 г. насам това е шестата поправка на Конституцията на България, като в предходните пет пъти това е ставало със значително по-голямо мнозинство. Сега подкрепата била твърде крехка. За него е проблем също така и скокът, който Делян Пеевски е поставил на депутатите за приключването с промените.
„Бавната писта е бавна не само между първо и второ четене. Ако човек разгледа добросъвестно конституцията на България, ще види, че онези, които са я писали и гласували преди време, са предвидили тя да бъде променена с подкрепата на три четвърти от депутатските гласове. Това може и да стане с две трети, като се компенсира с времето – не само между първо и второ четене, а и между втори и трето“, поясни той.
Според него фиксирането на окончателното гласуване в средата на декември е противоречиво и „ще направи това цялото упражнение противоконституционно“. Той подчерта ,че разбира желанието на някои хора да се запишат под промените в основния закон на държавата, но е възможно това да стане за сметка на спазването на текстовете, записани в него.
