През учебната 2019/2020 г. се отчитат едни от най-ниските нива на записване на деца в детска градина за последните 10 години – 78.7%.
През 2019 г. делът на младите хора (15–34 години), които нито работят, нито учат, е достигнал рекордно ниски нива – 17,5%.
Десет на сто от учениците не бяха включени в дистанционното обучение в електронна среда. Това са част от изводите в традиционния мониторингов доклад на сдружение „Образование България 2030“, което вече е достъпно онлайн.
Промените, свързани с адаптирането към новата реалност – дигитализация и дистанционно обучение – обаче не могат и не трябва да компенсират острата нужда от промени, насочени към широк достъп до качествено образование. Според авторите на доклада, кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и подчерта добре познати проблеми.
„Институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик. Създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, а училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения. Пред българското образование обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане“, пише в доклада.
След влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. се предприеха безпрецедентно много мерки за повишаване на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и успешни. Въпреки това данните показват, че резултатите от тях все още не се виждат и предизвикателствата остават.
Пример за това е делът на 15-годишните ученици, които нямат основни умения по четене, математика и природни науки и повече деца и младежи напускат преждевременно образователната система. Все пак има и положителни тенденции, а именно: завършилите образованието си младежи се реализират по-добре на пазара на труда, значително намаляват младежите, които нито учат, нито работят (от 26% през 2013 г. до 17,5% през 2019 г.).
Препоръките на специалистите са образованието приоритетно да формира умения и компетентности за реализация, а не само предметни знания, националните външни оценявания и матурите да измерват не само фактологични знания, но и уменията на учениците, учителите да бъдат подкрепени и обучени да прилагат новия компетентностен подход и да развиват и умения.
„В края на тази турбулентна година е важно да се направи преглед на постигнатото от образователната система в България – и предизвикателствата пред нея“, споделя Златка Димитрова от „Образование България 2030“.
„Вярваме, че традиционният ни мониторингов доклад прави точно това. Надявам се той да е ориентир както за хората, които взимат решения, така и за широката общественост. В крайна сметка колкото по-широк е дебатът за българското образование, толкова по-бързо ще се обединим около конкретните реформи, които ще ни помогнат да се развием като общество“.
