Точно пет месеца и половина след изтичането на крайния срок за депозиране на националните планова за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия българското правителство изпрати своето предложение в Брюксел.
Европейската комисия съобщи в петък, че е получила финалната версия на плана и ще пристъпи към оценка на неговото съдържание по 11 критерия, предвидени в регулацията. Сред тях са наличие на контролни механизми за улавяне на опити за измама, конфликт на интереси и двойно финансиране, заделяне на поне 30% от средствата за зелени проекти и 20% за цифровизация, както и реформи, чрез които да се изпълнят препоръките към България по линия на Европейския семестър.
Еврокомисията подчертава, че планът е представен, “след като Комисията и българските органи проведоха интензивен диалог”, пише Дневник.
В плана са заложени проекти и реформи за 6.6 млн., които България разчита да получи безвъзмездно от ЕС по Механизма за възстановяване и устойчивост до 2026 г. София не се е възползвала от възможността за вземане на евтини заеми от Комисията, за да разшири плана си. Тя имаше право на до 4.5 млрд. евро. Кандидатстването за заеми може да стане допълнително, до август 2023 г., но планът ще трябва да бъде коригиран и отново да кандидатства за одобрение.
Планът на България е структуриран около четири от шест възможни стълба по механизма: иновативна България, зелена България, свързана България и справедлива България.
Европейската комисия съобщава, че той включва мерки в области като декарбонизация на икономиката, образование и развитие на умения, научни изследвания и иновации, интелигентна промишленост, енергийна ефективност, устойчивото селско стопанство, цифровата свързаност, социалното приобщаване и здравеопазване.
Проектите в плана обхващат целия жизнен цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост до 2026 г. В плана се предлагат проекти в пет от общо седемте европейски водещи области, съобщава Комисията. Засега правителството още не е публикувало окончателната версия на проекта.
Вицепремиерът Атанас Пеканов, който беше натоварен с изготвянето на плана, заяви по-рано в петък, че в него са включени различни проекти за производство на батерии, допълнително инсталиране на ВЕК мощности от 2.5 гигавата, изграждането на зарядни станции за електромобили, както и реформи, които биха насърчили потребителите сами да произвеждат и продават енергия. Премиерът Стефан Янев потвърди, че 2038 г. е заложена като крайна дата за затварянето на въглищните централи, но посочи, че “годината е индикативна” и че тепърва ще се анализира ефектът от трансформацията върху икономиката.
Кога ще дойдат парите?
Европейската комисия ще има сега два месеца да анализира плана за съответствие с изискванията за финансиране. Ако в края на оценката тя реши да му даде зелена светлина, планът, заедно с препоръката на Комисията ще бъде изпратен в Съвета на ЕС. Там държавите членки ще имат още един месец, за да го приемат. За положителен резултат се изисква 26 държави да го подкрепят. След това Европейската комисия ще има още четири седмици, за да направи първото плащане към България по плана. То ще е в размер на 13% от общата сума на проектите и е единственото плащане, което ще се извърши авансово. За следващите България ще трябва да докладва за изпълнение на конкретни показатели, които са заложени в плана.
Къде са другите?
17 от 27-те европейски държави вече получиха първите си траншове по Механизма за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия е оценила положително 22 национални плана, а страните членки са одобрили 19.
От получените 26 национални плана продължават разговорите по съдържанието на три – тези на Полша, Унгария и Швеция. Европейската комисия съобщи в петък, че обсъжданията продължават и не може да се ангажира със срок за приключване на анализите. Плановете на Полша и Унгария, които бяха внесени още през април, са особено проблематични, тъй като Еврокомисията неколкократно даде да се разбере, че те не събират достатъчно точки по 11-те критерия за оценка. За полския план беше коментирано, че има незадоволителни предложения по отношение на независимостта на съдебната власт, а за унгарския – по контролните механизми за правилното разходване на средствата.
След предаването на българския план в Брюксел Нидерландия остана единствената държава членка, която все още не е готова със своите проекти за възстановяване.
