Дали България да остане неопределено дълго време, закотвена в дълбоката периферия на Европа, с присъщата за тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на присъединяването ни към еврозоната? Така управителят на Българската народна банка Димитър Радев отговори най-общо на въпроса трябва ли страната ни да бърза с приемането на еврото пред депутатите в Народното събрание.
Той бе поканен в парламента днес по искане на БСП за изслушване за готовността на страната ни за влизане в еврозоната. България през 2020 г. вече декларира желанието си това да стане от 1 януари 2024 г., а от една година е в т.нар. чакалня на еврозоната. Все по-често обаче се чуват гласове дали страната ни трябва да спази тази дата или да изчака по-дълго време. С договора за присъединяването ни към Европейския съюз България вече се е ангажирала да приеме единна европейска валута.
Шефът на БНБ подчерта, че въпросът за влизането ни в Еврозоната е преди всичко политически, а не експертен и отговорът трябва да бъде даден именно от Народното събрание.
По думите му липсата на редовно правителство и ясни политически ангажименти са сериозен проблем за напредъка ни по пътя към еврозоната. Радев посочи пред депутатите, че се пропускат важни индикативни срокове и вече изоставаме с месец и половина от графика с дейностите по присъединяването.
Радев засипа с въпроси народните представители. Той поиска да знае кога най-после ще се даде ясен мандат на управителя на БНБ. (Мандът изтече преди две години.) Кога ще има редовно правителство, ще може ли парламентът да работи ефективно, така че да приеме огромни обем закони, свързан с еврозоната? Кога ще имаме бюджет за 2023 г. и макроикономическа прогноза и с какви параметри, които са важни критиерии за еврочленство?
Със служебен кабинет и управител на БНБ без мандат няма как да протича процесът по присъединяване, посочи Радев.
