От 22 март до 22 април тази година мюсюлманите бележат свещения си месец Рамазан.
Постът е ежедневен и трае от зазоряване до залез „докато се различават бял и черен конец“.
Мюсюлманите се въздържат от консумиране на храна, приемане на течности, пушене и сексуални отношения.
Мюсюлманите са също така инструктирани да се въздържат от греховно поведение, което може да анулира наградата от поста, например псуване, лъжене и биене.
Храни и напитки се сервират всеки ден преди зазоряване и след залез слънце, наричани респективно сухур и ифтар.
Смята се, че духовните награди (тауаб) за постенето се умножават в месец Рамазан.
Постенето на мюсюлманите по време на Рамазана обикновено включва увеличеното предлагане на молитви, рецитиране на Корана и увеличаване на доброто поведение и благотворителност.
Думата „рамадан“ идва от арабския корен рамида или ар-рамад, което означава изгаряща топлина или сухота. Постенето е фард (задължително) за възрастните мюсюлмани, освен болните, пътуващите, старите, бременните, кърмещите, диабетиците или жени в менструация.
Мюсюлманите вярват, че през 610 г. сл. Хр. архангел Джибрил (Гавраил) се явил на пророк Мохамед и му разкрил Корана, свещената книга на исляма. Счита се, че това се е случило по време на Рамазана.
През този месец мюсюлманите постят, за да почетат разкриването на Корана. Той се състои от 114 глави и се счита, че това са словата на Бога, или Аллах. Коранът се допълва от hadith – разкази за мислите и делата на Мохамед. Те заедно представляват религиозните текстове на исляма.
Постенето по време на Рамазан е станало задължително по време на месец Шабан, през втората година, след като мюсюлманите начело с Мохамед, мигрират в Мека и Медина.
