12 октомври е ден на българските общини. Той се чества от всички български общини по решение на Третото общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България, прието на 18 юни 1998 г. Във връзка с това ще припомним някои интересни факти от най-ранната история на една от най-старите от тях – Русенската община.
Как една територия се превръща в община? Разбира се, когато вече е налице орган на местно самоуправление. А конкретно за Русе първите наченки за подобно общинско самоуправление намираме документирани още в ХVІІ в., а Русенската българска църковна народна община, както е известно, развива дейността си в условия на чуждо политическо господство още преди Кримската война.
Повратен момент в местната ни история е обявяването на Русе за столица на Дунавския вилает през 1864 г. и назначаването на Ахмед Мидхат паша за пръв негов валия. Създаденият в тази връзка Закон за вилаетите регламентира официален статут на иноверните общини.
С „Учредителен закон за създаване на Дунавска област, управление на санджаците, каазите и общините, избори на управленски органи”, документално е създаден прочутия Дунавски вилает, простиращ се от Русе до Ниш и с главен в него вилатески център конкретно крайдунавският Русчук.
Библиографските данни сочат „в. Турция, № 37, 3 апр. 1865 г.”, където четем: „гл. ІІ. Съдно управление на казата. чл. 54. Във всяка каза, един кадия са произнася върху всичките въпроси които зависят от шерията, без да са намеса в давиите които се управляват от гражданските закони”.
Да уточним, че шариатът е ислямски закон, който урежда всички аспекти на живота и обществото. Това е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана и Суната. Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 век и се доразвива до 12 век. Като основен закон днес той действа в Иран, Судан, Пакистан, Саудитска Арабия и други страни.
През май 2014 г. законите на шариата са въведени и в Бруней. Колкото до давиите, за тях можем да кажем само, че това са съдебни дела, процеси, които се водят в съдилищата. В закона е отбелязано още: „Отдел ІV. Управление на общината. чл. 62. Един съвет от старейшини ще са направи в общинити и за сека община, на когото числото няма да надминува дванайсет, нито да бъди по-малко от трима.”
Така съвсем закономерно идва и датата 6 февруари 1865 г., когато българската общност в града приема своя специален устав за работа на „самоуправителното си тяло”, който се назовава „Устав на българската община в Русе от 6.ІІ.1865 г. за ръководство на обществените дела сред българите в града, изборност с алтернативни предложения на ръководителите й, техните права и задължения, църковни и училищни епитропи, касиери, училищна библиотека”. Той е подписан от 70 представители на отделните махали и еснафски организации, с което фактически слага началото на официалното институционализиране на Русенската община.
Нещата добиват още по-сериозен характер на 1 март 1865 г., когато русенци избират своето дванадесет членно общинско ръководство под председателството на протосингел Нил Д. Изворов и представителното присъствие в него на видни техни съграждани, между които Костаки Маринович, Симеон Златов, Иванчо Хаджипенчович, хаджи Атанас хаджи Петкович, Димитрий Г. Ганчович, Костаки Динолов и др.
В „Протокол от събор на русенски граждани за избиране на 12 члена за първа Русенска българска община – 1 март 1865 г.”, Църковен архив, кн. 1-2, 1924-1925, с. 71-72”, е отбелязано, че „Днес на първий Марта месеца събрахме ся подписаните на общи събор в стаята на Метохът и съгласно с петия член на Установлението, като отбрахме долуназначенити 22 двадесет и двама кандидати, подадохме си тайно гласовете, от които стана явно че за г. Х. Иванча Х. Пенчевича има 42 гласове бива, а 4 не бива…Добри Иванов, Цони Илиев, Енчо Драгнев, Иван Научов. Тия четворицата бяха предварително наредени за попечители на църквата Св. Троица и Св. Георгия намери ся за благословно да останат по местата си. И тъй съгласно с 5 чл. понеже г. Костаки Маринович, Симеон Златов, Х. Иванчо Х. Пенчович, Евст. Г. Цонаков, Дим. Г. Ганович, Х. Атанас Х. Петкович и Костаки Динолов, заедно с горните попечители църковни с протосингела Отца Нила Д. Изворова ще съставляват общината като членове редовни през текущата година; и за туй според шестий чл. на предизложеното Установление удобряваме ги и ги подтвърждаваме със саморъчните си подписи.”
Цялото това управително тяло, сътворено от най-качествените за времето си русенци, безспорно концентрира в себе си и изразява въжделенията на цялото гражданство да види в тях не само перфектните организатори и администратори на българското население в града, но и своите духовни водачи в стремежите им към културна и политическа еманципация. Чрез всички тях Русенската българска църковна народна община продължава да защитава интересите на християнското население в града и решава проблемите му в рамките на обширната Османска империя, изпълнявайки и ред други данъкосъбирателни, правни и религиозни функции.
Дейността й продължава и след Освобождението до създаването на новите органи на власт. Така идва и 15 февруари 1878 г., когато се образува Временно общинско управление, начело с Атанас Гарвалов, който става председател на новосъздадения Градски управителен съвет. Назначен е чиновнически апарат. Градът е разделен на осем подкметства въз основа на обособените вече махали. Те се оглавяват от старейшини, които поемат грижата за реда и благоустройството, за събирането на данъците и други общински задължения.
Властта в града се осъществява от общинска управа, в чийто състав влизат кметът и неговите помощници и от Общински съвет, членовете на който се избират от населението. Първите години заседава т. нар. Постоянно присъствие, избирано между членовете на оная партия, която има преобладаващо мнозинство в съвета. Избират се и почетни членове, които нямат задължението да присъстват на всички задължения. Русенската градска община осъществява своята дейност с помощта на различни отделения, обособени при нейното създаване.
Всичко това продължава до 9 септември 1944 г., когато функциите на Русенската градска община се поемат от Русенския градски народен съвет. Той е местен орган на власт, който осъществява своята политика чрез избрани от гражданите народни съветници. Ръководен орган е Изпълнителният комитет, към който има създадени 9 постоянно действащи комисии. От 1944 г. до 1948 г. работи под наименованието Градско общинско управление – Русе. През 1948 г. се променя на Градски народен съвет – Русе и като такъв съществува до 1951 г., когато е преименуван на Градски народен съвет на депутатите на трудещите се – Русе. През 1955 г. отново става Градски народен съвет – Русе, а през 1959 г. вече е Градски общински народен съвет – Русе. През 1979 г. отново променя наименованието си – Общински народен съвет – Русе. И като такъв работи до 1991 г., когато институцията е изменена в Община – Русе, която като такава съществува и до днес.
Първата община от турско време до 1897 г. била в джамия, на чието място после е построена Търговско-индустриалната камара (днес Библиотека „Л. Каравелов). От 1898 г. до 1911 г. управата се намирала в началото на ул. „Александровска”. В бившия хотел „Исляхане”, (срещу Военното окръжие) първата европейска сграда в града, в която до построяване на Доходното здание се давали театрални представления и вечеринки, Общината се помещава от 1912 чак до 1950 г. Тя е съборена през 1997 г. В продължение на 40 години – 1950 до 1990 г. Общината, или по-точно Градският народен съвет, се помещава в сегашната Съдебна палата. От 1991 г. Община Русе се премества в бившия Партиен дом.
