„Само дано не умра, размазан между ламарини. Дано смъртта ми е лека. Въпреки, че ако умра в катастрофа, вероятно няма да усещам болка. Тогава тялото отделя твърде много адреналин, който действа като упойка и притъпява болката. Или поне така казват“.
Това са думи на Милен Цветков, който освен остър ум, притежаваше черно чувство за хумор, самоирония и сарказъм. Уви, бяха изречени малко преди да си отиде точно по този нелеп начин – навръх Великден преди 4 години.
Препасан с колан, чинно спрял на червен светофар на бул. „Черни връх“. По това време София е пуста заради празниците. Няма трафик, в столицата са останали малко хора. Неделният ден изглежда спокоен. Цветков се прибира към вкъщи, готвейки се да празнува Великден.
Тогава, на празния булевард, журналистът е ударен отзад от джипа на дрогирания Кристиян Николов. Посред бял ден 21-годишният Николов кара мощното си возило с около 100 км./ч в градски условия. Не прави никакъв опит да спре.
Впоследствие бе установено, че Николов е бил с три вида наркотик зад волана. Въпреки опитите си да излъже съда, че не е знаел какво приема, както и че някой му ги е сложил в чашата без да разбере, подобни трикове не минаха за достоверни пред магистратите.
Лекарите от “Бърза помощ” бяха категорични, че Цветков не е имал шанс за спасение, въпреки опитите на случайни минувачи да го извадят от колата и сложат на тротоара да седне. Травмите от удара не са били съвместими с живота, а органите му са спрели да функционират веднага след бруталния удар.
Журналистът и водещ издъхва минути след катастрофата, оставяйки две деца сирачета.
Върховният касационен съд (ВКС) осъди окончателно Кристиян Николов. Това се случи миналата година през лятото. ВКС постанови присъда от 9 години затвор и 10 години лишаване от правото да шофира. Върховните съдии измениха присъдата, като признаха Николов за виновен в условията на евентуална умисъл. Едно заради наркотиците, второ – заради факта, че дори не се е опитал да спре, а продължил да натиска газта.
Размерът на присъдата не удовлетвори близките и семейството на Милен Цветков, но адвокатът на децата му Менко Менков определи решението като прецедент в последните 3 десетилетия.
Повече от 30 години в съдебната практика не е имало формулировка „евентуален умисъл“.
Близки и родители на деца, избити от дрогирани шофьори смятат, че всяко дело от подобно естество трябва да се гледа по съкратена процедура и с категорична умисъл на водача, дръзнал да кара автомобила си под влиянието на дрога.
По времето на кметуването на Йорданка Фандъкова Столичният общински съвет взе решение улица 549 в софийския квартал „Подуяне“ да бъде преименувана на Милен Цветков.
Табелите бяха монтирани, а колеги журналисти често оставят цветя под тях и си спомнят за провокативния, но винаги справедлив и неспокоен дух на Цветков.
До ден-днешен цветя се носят и на лобното му място – бул. „Черни връх“.
„Милен си отиде с бум. Героите не си отиват незабелязано. Дано тази нелепа смърт бъде повод за промяна. Благодарности за всичко, на което ме научи. Благодарности за следата, която остави. Той беше приятел, ментор, брат, моят втори баща. Успехите в живота си дължа на него“, разказа Даниел Петканов, с който бяха тандем в „Часът на Милен Цветков“.
