Политическата картина в България е претърпяла съществена трансформация след последните избори, като резултатите носят както изненади, така и ясни сигнали за обществените нагласи. Това коментираха социолозите Евелина Славкова от „Тренд“ и Първан Симеонов от „Мяра“.
Според Славкова почти всеки процент от отчетените резултати може да се разглежда като изненада. Данните при над 60% обработени протоколи показват ясно изразена „вълна“, за която се е говорило в месеците преди изборите, но чието реално проявление доскоро е било под въпрос.
Тя отбеляза и повишената избирателна активност, както и силната фрагментация – с партии, които не успяват да преминат 4-процентната бариера, и други, които влизат с резултати, значително различни от предходни избори. Наред с победителя, по думите й, ясно се очертават и „много губещи“.
Първан Симеонов подчерта, че резултатите показват ясно отдръпване от статуквото. Според него „всичко, свързано с досегашния модел, е надолу“, докато новите или системно звучащи алтернативи печелят доверие.
Той акцентира и върху наличието на страх сред избирателите, което се вижда в разминаванията между екзитполовете и реалните резултати. По думите му значителен брой хора са се колебаели да заявят открито своя вот.
Симеонов допълни, че българските избиратели търсят промяна, но не чрез крайни или радикални решения, а чрез по-умерени и системни алтернативи.
Социолозите очертаха и сериозни рискове пред новата политическа конфигурация. Един от тях са високите обществени очаквания, които могат бързо да се превърнат в разочарование.
Друг риск е концентрацията на власт, която, по думите на Симеонов, винаги носи потенциални предизвикателства за демокрацията. Към това се добавят и т.нар. „грешки на растежа“ – липса на опит, неподготвени кадри или вътрешна нестабилност в новите политически формации.
Евелина Славкова изрази мнение, че въпреки силната позиция на новия водещ политически играч, ще се търси диалог с други партии в парламента. Според нея това е необходимо, за да се реализират ключови цели, включително реформи в съдебната система.
Тя подчерта, че именно подобни общи приоритети могат да създадат основа за сътрудничество, въпреки промененото разпределение на силите.
По отношение на продължителността на обществената подкрепа, Симеонов посочи, че всяка силна изборна вълна неизбежно е последвана от отлив. Способността на политиците да задържат доверието зависи от това дали успяват да изградят стабилни структури и реално политическо присъствие.
Според Славкова резултатите представляват сериозен удар за част от утвърдените политически сили. Тя определи представянето им като „трагично“ и отбеляза, че процесът на отслабване не е от вчера, а се развива постепенно от години.
По думите й липсата на нов силен политически проект дълго време е задържала този спад, но настоящите резултати показват, че трансформацията вече е в напреднал етап.
Първан Симеонов формулира символичен извод, свързан с имената на двете агенции – според него „новият тренд в политиката идва от липсата на мяра“.
Той посочи като основни причини за промяната натрупването на недоволство, дългото задържане във властта, теми като корупцията и съдебната реформа, както и социалноикономически фактори като ръста на цените.
