Брутният външен дълг на България (публичен и частен) нараства с 36,4 на сто на годишна база до 69,535 млрд. евро към края на месец март тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на първото тримесечие на 2025 година брутният външен дълг на страната е достигал 50,972 млрд. евро или с 18,562 млрд. евро по-малко спрямо настоящия размер.
Брутният външен дълг се равнява на 56,4 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, спрямо съотношение от 43,9 процента от БВП година по-рано.
В края на март 2026 г. краткосрочните задължения са 22,820 млрд. евро (32,8 процента от брутния дълг, 18,5 процента от БВП) и нарастват с 12,660 млрд. евро (124,6 на сто) спрямо март 2025 г. (10,160 млрд. евро, 19,9 процента от дълга, 8,8 процента от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 46,714 млрд. евро (67,2 процента от брутния дълг, 37,9 процента от БВП) в края на март 2026 г., като нарастват с 5,901 млрд. евро (14,5 на сто) спрямо края на март 2025 г. (40,812 млрд. евро, 80,1 процента от дълга, 35,2 процента от БВП).
Към края на март 2026 г. 35,685 млрд. евро (51,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 71,9 процента от брутните външни задължения, при 78,1 процента година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март 2026 г. е 16,299 млрд. евро (13,2 процента от БВП). Спрямо края на март 2025 г. (12,500 млрд. евро, 10,8 процента от БВП) той нараства с 3,799 млрд. евро (30,4 на сто). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 23,4 процента към края на март 2026 г., при 24,5 процента към март 2025 г.
Външните задължения на Централната банка са 11,732 млрд. евро (9,5 процента от БВП). Те се увеличават с 9,793 млрд. евро спрямо края на март 2025 г. (1,938 млрд. евро, 1,7 процента от БВП) и отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 01.01.2026 г.
От началото на тази година с присъединяването към еврозоната положителната разлика между законното емитиране на евробанкноти в България съгласно капиталовия алгоритъм на Европейската централна банка (Banknote Allocation Key) и прогнозното общо количество евро в обращение се записва в статия Валута и депозити, краткосрочни пасиви на сектор Централна банка, уточняват от БНБ.
Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 12,170 млрд. евро (9,9 процента от БВП). Те се повишават с 3,202 млрд. евро (35,7 на сто) спрямо края на март 2025 г. (8,968 млрд евро, 7,7 на сто от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 14,505 млрд. евро (11,8 процента от БВП). Те нарастват с 987 млн. евро (7,3 на сто) спрямо същия месец на миналата година (13,518 млрд. евро, 11,7 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,827 млрд. евро (12 процента от БВП) в края на март 2026 г., което е със 779,3 млн. евро (5,5 на сто) повече спрямо края на март 2025 г. (14,048 млрд. евро, 12,1 процента от БВП).
