Брутният външен дълг на България достига 69,8143 млрд. евро към края на юли 2026 г., което представлява 56,1% от брутния вътрешен продукт (БВП). Общият размер на частния и държавния външен дълг се увеличава с 14,572 млрд. евро, или с 26,4%, спрямо година по-рано, показват данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, в края на юли 2025 г. брутният външен дълг е бил 55,2423 млрд. евро, или 47,6% от БВП.
Най-голям дял в структурата му продължава да има сектор „Държавно управление“ – 27% при 32,2% година по-рано. Външният дълг на сектора достига 18,846 млрд. евро, като нараства с 1,0508 млрд. евро, или с 5,9%, на годишна база.
Краткосрочните външни задължения се увеличават повече от два пъти – със 109%, или с 10,1003 млрд. евро. В края на юли те възлизат на 19,3626 млрд. евро, което е 15,5% от БВП и 27,7% от общия външен дълг. Година по-рано размерът им е бил 9,2624 млрд. евро.
Дългосрочните задължения достигат 50,4517 млрд. евро, като нарастват с 4,4718 млрд. евро, или с 9,7%, спрямо юли 2025 г.
Значително увеличение е отчетено при външните задължения на Централната банка. Те възлизат на 10,6042 млрд. евро – с 8,715 млрд. евро повече спрямо година по-рано. Данните отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар, обединени в категорията „Други парично-финансови институции“, достигат 11,3979 млрд. евро, или 9,2% от БВП. Увеличението спрямо юли 2025 г. е с 3,6863 млрд. евро, или с 47,8%.
Вътрешнофирменото кредитиране възлиза на 14,1255 млрд. евро, което представлява 11,3% от БВП. То нараства с 533,3 млн. евро, или с 3,9%, спрямо година по-рано.
