Имаше време, в което D2 не бяха просто група. Бяха гласът на цяло поколение. После Дичо си тръгна. Последваха слухове, версии, обвинения и едно мълчание, което продължи почти 20 години. Сега, пред Мариян Станков – Мон Дьо, за първи път Дичо и Димитър Кърнев застават заедно в толкова откровен разговор. За истинската причина за раздялата. За славата, която променя хората. За приятелството между мъже, което понякога прилича повече на брак, отколкото на музика. И за цената на думите, които никога не са били казани навреме.
В разговора Дичо и Димитър си припомнят как съдбата ги събира още в ученическите години. „В ученическата ни група, която се казваше „Електронни системи“… Тогава нашата беквокалистка Камелия Динева ми каза, че има едно момче, което пее жестоко“, разказва Димитър. Срещата се случва в апартамент в столичния квартал „Дружба“, а първото впечатление остава незабравимо: „Когато той запя, наистина изпълни стаята с гласа си.“ Дичо допълва с усмивка, че двамата всъщност са били съвсем близо един до друг още преди да се запознаят: „Живеехме на три спирки разстояние. Просто трябваше на междинката някой да ни събере и това беше Камелия“.
Така те дават началото на една от най-разпознаваемите групи у нас и до днес. И слава, която ги завладява, и преди да се усетят, в почти всяка кола има по една бройка от известната „сива касетка“, а от прозорците звучат класиките „Ледено момиче“ и „Две следи“. „Няма да забравя, че се возих в едно такси, в което може би за 15 минути по един и същи канал пуснаха и двете парчета. И тогава някак си усетих“, спомня си Дичо момента, в който е осъзнал, че музиката им е станала много популярна.
Преди категоричната раздяла на групата, членовете преминават първо през период на отдалечаване един от друг и като приятели. „Дичо в този период започна да снима и в киното, което малко го отдалечи от семейството“, споделя Димитър. По думите му тогава в групата е имало и желание за промяна в начина на работа – композирането да стане общ процес, а не само негова отговорност. В същото време тежкото боледуване и загубата на баща му също се отразяват сериозно върху отношенията в групата. Дичо допълва, че бащата на Димитър – Къци, е бил „силната фигура“ зад D2: „Той беше помощното колело. Държеше ни в кондиция, стягаше ни. Ние бяхме на 25 години все пак“. След смъртта му настъпва дисбаланс, а напрежението постепенно се натрупва. Въпреки това, двамата са категорични, че не е имало драматичен скандал. „Аз просто хванах едни рейсове и тръгнах“, казва Дичо, признавайки, че свободолюбивият му характер трудно се е вписвал в ограничения. Според тях раздялата идва и в естествен момент от развитието на една група. „Това беше около седмата година. Цикъл, през който минава почти всяка група“, обобщава Дичо.
„За щастие, имаме почти готов чисто нов албум и песента „Свобода“, която е позитивна, лятна. С участието на Део, който направи уникален текст на неговите куплети“, разкрива Димитър пред Мон Дьо и издава малък запис от парчето. Песента, заедно с клипа към нея, се очаква да излезе в края на юни. А за D2 тя бележи началото на една нова ера на летните турнета, но и баланса в отношенията… „Много е спокойно. Няма напрежение, има свобода просто“, заключва Дичо.
